Институциите мълчат, а наш’те другари вършеят!

577

Разказвам историята за Марийка Стефанова, бореща се за справедливост близо 20 години.

През далечната 2001 г закупува едностайно жилище на ниските етажи в кооперация “България” в квартал “Родина”. Нанася се в добре поддържан апартамент.

Тогава тя не забелязва, че на покрива на кооперацията има антена на мобилен оператор. Това би било добре за общия бюджет – нали така. Влизат свежи средства във входа за поддръжка, ремонт и обслужване. Е да, но не!

Оказва се, че чисто по балкански паричките от антената потъват неясно къде. Кооперацията е едва 8 етажа и около 20 апартамента, а Управителният съвет се състои от 2-3 души. Би трябвало те да се грижат за справедливото и прозрачно разпределение на общите средства. Уви, Марийка Стефанова се натъква на дългогодишни злоупотреби и категорично се противопоставя. Започва да търси справедливост и отговори: Къде отиват парите? Има ли отчети? Къде са документите? Въпроси без отговор. И отмъщенията не закъсняват.

Институциите мълчат, а наш’те другари вършеят!

От 2003 г започват периодични наводнения от горния апартамент – първо от банята и постепенно в останалите стаи. Над спалното помещения се хвърлят мебели, които пропукват плочата в стаята. От честите наводнения арматурата по общата шахта изгнива и панелите падат.

В пропорционална зависимост на омразата към Марийка се увеличават антените като за 10 години те стават 6 само над единия вход. Парички, парички, парички да влизат. Няма отчети, няма протоколи, само Марийка пита. Прокуратурата казва: НЯМА ДАННИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, жалбите се трупат, институциите мълчат – наш’те другари вършеят.

Оказва се, че към продажбата на жилището има наследство – допълнителен контур за кражба на ток. Енергийният оператор сменят електромера й на всеки две години, а сметките за ток на г-жа Стефанова нарастват – 200 лв, 300 лв, 500 лв (за едностаен апартамент с 5 крушки, хладилник и печка, при това необитаем).

Изобретателността на Управителния съвет продължава с други практики. През 2007 г непознати мургави лица заплашват Марийка и правят опити за продажба на жилището. Това се оказва недостатъчно и нейни съседи решават да окупират мазата й, като в нея помещават вещи и предмети с неясна собственост. Наш’те другари готови за поредната схема… Интересно колко ли длъжностни лица биха били замесени в подобни измами?

Институциите мълчат, а наш’те другари вършеят!

През 2005 г телевизионен екип представя борбите за справедливост в жилищния блок. Заснема ситуацията в апартамента и разрушенията. Публичността и гласността не променят ефективността на институциите, нито засрамва обитателите на блока. Та нали влизат парички!

Марийка Стефанова се оказва камък, непреодолим за апарата и компанията на Управителния съвет.

През 2013 г тя прави основен ремонт на жилището надявайки се, че започналите разследвания и преписки ще променят делата на съседите й. Уви! Година по-късно експерт освидетелства пораженията по освеженото жилище като негодно за обитаване.

От началото на тази година Марийка Стефанова търси съдействие от:

  • Омбудсман на Република България
  • Върховна касационна прокуратура
  • Областен управител (отговор: няма данни за престъпление)
  • Апелативна прокуратура
  • Инспекторат към Министерство на правосъдието
  • Министър председател на Република България

Отговорът на Омбудсмана на Републиката е свързан с представяне на доказателствен материал. След изпращането им отговор и от тази институция няма.

За какво им плащаме заплати?

Системата е толкова затлачена от корупционни схеми и вградени механизми за източване и злоупотреба с власт, че тя е неспособна да работи за изначалната си функция – да работи за гражданите и обществото. Ако си шивач и сбъркаш и един тигел – хвърляш дрехата, а това че всички институции ни зашиват шамари и ни преобръщат живота – кой ще им търси отговорност? Народе, ние им плащаме заплатите. Кой ще ги уволни? Кой ще разкара и измете търтеите? И тук няма отговор.?!?

Днес жилището е необитаемо, със спряна вода и ток. Просто паметник на омразата и борбата срещу Системата.

Тази есен продължават съдебните битки на Марийка Стефанова. Желая й успех в търсенето на справедливостта, въпреки Системата. Една робска система, срещу която протестираме от години. Система, наложена ни от внуците на предишните другари в името на безкомпромисния живот на новото поколение на наш’те другари.

Защо търпиш народе?

Децата са ти навън. Заплатата ти е достойна за Африка, а животът ти е жалка статистическа отметка?

Кога за последно ходи на море, на планина, на родното си село? Кога за последно се видя със старите си приятели, с фамилията си? Помниш ли, народе, кога за последно оставяше врата отключена?

Какво чакаш? Кого чакаш? Арабска пролет ли?

Случаят на Марийка Стефанова е показателен как междучовешките отношения придобиват животински характер за някой друг лев в нечий джоб. А не можем ли, вместо енергия за омраза да я трансформираме в градивно, конструктивно усилие? Заедно живеем в един дом – нашата България. Тази България ще храни всички ни. Има за всички, гладни няма да има – стига да им се работи. Търтеите ли – е няма да се возят в грозни смачкани ламарини, които после да ги блъскат в народа.

Защото, ако не е наша, ще бъде на други народи. Те ще си въведат техния ред, правила, бит и култура. И тогава няма да се караме за антени или в кой джоб е левчето, а ще изпълняваме чужди заповеди. Тогава номерата и схемите няма да минават, но и ние няма да се наричаме българи.

Хора, нека да променим мисленето си и преобърнем омразата си към всичко и всички. Все още можем да променим хода на събитията заедно.

Ааа, наш’те другари ли? Нека да си заслужат справедливостта – ако не от Съдебната система, то Съдбата няма да ги подмине. Там партийната книжка и „номерата“ не минават.

Даян Тачев / Дунав Мост

Може да харесате и