– Г-н Марков, коалиционното управление сериозно буксува. Ще издържи ли властта на напрежението и на центробежните сили вътре в коалицията?
– Обречени сме на коалиция с коалиции, за съжаление. Моделът, който в близките 10 години ще направлява българската политика, е съставен от три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Видя се, че поради изключително калпавата избирателна система, където прагът, вкл. и за коалиции е 4%, могат да се правят коалиции от три до седем партии, за да влезе още една формациия и тя да участва в управлението. Но тези форсмажорни коалиции нямат трайно влияние. Аз не намирам за нормално партиите от една парламентарна коалиция като Патриотите да се явяват на друг тип избори по отделно. Те го представят като нормално, аз смятам, че не е. Защото хем ще се яват като противници на предстощите избори, хем ще управляват заедно. То е … нямам думи! Българска работа! Но тяхна си работа.
– Виждаме обаче как тази малка патриотична коалиция се опитва да рекетира голямата, да извива ръце, плашейки с кворума, което превръща парламента в поле на непрекъснати раздори. Това е отблъскващо за хората, рейтингът на Народното събрание се е сринал до 8%, но сякаш скандалите нямат край, няма разум! Защо?
– Като се обречеш на коалиция, и то на коалиция с коалиция, винаги си принуден да търпиш капризи. Бойко ги накачули в предишния парламент – Реформаторският блок бяха 7-партийна коалиция, влачи ги напред-назад, накрая те му казаха Бай Хуй! Благодарност няма.
И сега съвсем честно ти казвам: Ако аз не съм депутат на ГЕРБ, а съм приятелят на Бойко, ние се познаваме от 1996 година, и той ме срещне и ми каже: „Жоре, приятелю, кажи какво да правя сега?”, аз ще му отговоря „Бойко, хвърляй кърпата! Ти си на 60 години, остана в историята като най-големият победител, тачи те цяла Европа, зад гърба си имаш зрими неща. Хвърляй кърпата, остави ги другите да правят кворума, седи си Банкя и ми идвай в Унгария на гости! Вместо да се потиш и чудиш на кого и как да угаждаш, за да има кворум”. Това е ходене по мъките! Това се нарича парламентарна агония!
– Щом Вие, депутатът с най-дълъг стаж в парламента, давате тази оценка, значи положението е сериозно!
– Да, ние се намираме в парламентарна агония! Но и в миналия парламент бяхме така.
– Това не е успокоение!
– Сегашната патова ситуация и висенето на кворума на косъм е в резултат на идиотската избирателна система, която тържествува в България, въпреки проведения референдум. Абсурдно е да правим повече избори по тази система! Трябва да почнем да мислим за унгарския модел, залегнал в Конституцията, при който унгарският парламент заседава на сесии и се събира при нужда извънредно. Ще дойде момент, когато в България ще са приети всички закони и всички директиви на ЕС и ние няма можем да се правим, че работим и променяме закони, само за да се намираме на работа.
– Трябва ли да се промени правилникът на Народното събрание с цел да се орежат заплатите на народните представители, които не идват на работа? За това настояват от НФСБ, които искат на всяка цена да накажат БСП за бойката на парламента, но идеята им срещна сериозната съпротива на ДПС. А доколкото разбирам и в ГЕРБ не са доволни, но не смеят да изразят мнението си.
– Работата на депутатите в Централна и Западна Европа не е само в парламента, а и сред хората. И затова аз смятам за недопустимо да се прирявнява статута на депутатите с този на работниците и служителите в трудово-правните отношения. Парламентът не е работодател на депутатите! Те си имат свой статут и той включва най-вече законодателната дейност, но и работа извън парламента. И това трябва да се разбере ясно. Затова българската Конституция е предвидила кворумът да е не от 240, а от 121 депутати.
Дебело подчертавам – уволнения на депутатите не може да има – дискусия, към която вървим! Всичката Мара втасала и сега с депутатския статут трябва да се занимаваме! Шапка му свалям на Цветанов, който освен че трябва да се занимава със структурите на ГЕРБ, които са на много високо европейско ниво, а и с усърдието да прави кворум.
– И в същото време Цветанов е подложен на постоянен рекет от коалиционните си партньори. Вижда се, че парламентът трудно може да се организира, за да има нормална законодателна дейност.
– Затова моят съвет към Бойко е да хвърля кърпата -или да направи правителството на малцинството в този парламент или да отиваме на избори, които ГЕРБ няма да загуби. Не може непрекъснато да се използва коалицията за рекет, за абсурдни ситуации като тази в момента – парламентът да се превърне в другарски съд! Другарските съдилища ги закрихме по мой законопроект още във ВНС. Много съжалявам, че усилията, които положи Борисов и успехите, които постигна България на Балканите в последнага година и половина – на път сме да пратим всичко по дяволите!
– В момента най-важното нещо в държавата се оказва кворумът в парламента. И заради него се газят закони, прекроява се парламентарен правилник – това е някакав абсурд, в който мнозинството затъва. Колко време може да издържи?
– Цената на кворума не може да бъде погазване на Конституцията и статута на народния представител. Политиката е реална дейност. Към настоящия момент има парламентарно мнозинство. То все още не е застрашено. Който разруши парламентарното мнозинство, да си носи отговорността. Но да се знае, че дори при оставка на правителството, конституционната рулетка се завърта и отново спира първо при ГЕРБ като мандатоносител. Аз не изключвам втори кабинет на ГЕРБ в рамките на този парламент.
Не виждам как предсрочни парламентарни избори могат да решат нещо по-добро за България от това, което е в момента. Трябва да сме абсолютни мазохисти отново да хвърлим страната в избори и да отхвърлим последните надежди за инвестиции. Ако сега тръгнем на избори, наистина всички ще дигнат ръце от нас. По простата причина, че след Евроизбори 2019-а Европа ще е съвършето друга. Страхотни проблеми имат традиционните партии в Западна и Централна Европа, за да седнат и да се занимават с нас.
Да искаме сега да дойдат инвестиции, както в Унгария дойдоха БМВ, Мерцедес, Ауди, Сузуки и Опел, няма да стане, ако правим непрекъснато избори със сходен резултат. Широка коалиция у нас е невъзможна – тук Нинова е права, защото Западна Европа показа, че широките коалиции, справка Германия, водят до такова взаимно изхабяване, че накрая се явява „Алтернатива за Германия”.
– Излиза, че сме в задънена улица!
– Това, което трябва да се направи, е да се мъчим да укрепим парламентаризма в България, защото не може по-добро да дойде. Царят вече е стар, но и да дойде той ще царува, няма да управлява, президентска република няма как да станем, защото трябва да се свиква ВНС. България няма капацитет да излъчи 400 велики депутати, които да променят Конституцията. Значи ще тупаме топката в сегашното състояние. И понеже все пак успяхме, и това е заслуга на Бойко Борисов, да се представим с една глава по-добре от съседните балкански страни, и е факт, че сме водещи, ние трябва да имаме политическо търпение и формацията, която е получила мандат, да си го изкарва. Да има някаква елементарна политическа стабилност и да утвърждаваме парламентарния статут, а не да се мъчим да разрушим и малкото останало доверие.
– Но с тази работа, която показва парламентът, съгласете г-н Марков, че сам си реже клона на който седи.
– За съжаление, е така.
– И че господарят в парламента вече е Валери Симеонов – той поставя условия, заплашва, върти на пръста си всички в ГЕРБ, заради играта с кворума.
– Не искам да влизам в коментар на коалиционни партньори на ГЕРБ, защото не е коректно. Смятам, че ОП като коалиционен партньор изиграха важна роля в управлението. Те помогнаха за отхвърлянето на Истанбулската конвенция и на Пакта за миграция на ООН, те помогнаха за решението да не подкрепяме евроинквизиция срещу Унгария. Пълно щастие няма. Те са доста протииворечива коалиция и аз се отнасям с уважение към това, което дотук направиха.
Но конфликтите сред патриотите вече почват да рефлектират върху цялото управление и да носят тежести на ГЕРБ. Бойко има широк гръб, но достатъчно много през тези години носи на този гръб много хора. Е , да вземе някой друг страната на гръб и да видим докъде ще я доведе!
– Да ви обърна погледа и към дясното пространство, г-н Марков. Номинираният за кандидат за евродепутат на „Демократична България” Стефан Тафров обяви, че ако бъде избран, няма да влезе в групата на ЕНП, заради Орбан. Адекватно ли е такова политическо поведение?
– Познавам Тафров и покойния му баща, те са много интелигентно семейство. Той е добро момче, но винаги съм го считал за политически объркан. Не се учудвам от неговото становище за ЕНП и Орбан, тъй като действащият евродепутат на партията Светослав Малинов гласува за санкции срещу Унгария. Смятам, че е крайно грешно всичко, което се говори в журналистическата гилдия и политологична мисъл, че у нас има някаква градска десница. Не мисля, че лидерът на ДСБ има нещо общо с градското, той си е роден на село, на стотици километри. Не, че това е укоримо, но е факт. И второ, те не са десница въобще, те са си абсолютно брюкселски неолиберали, които следват политиката на Тимерманс и Юнкер. Те са по-близо до партията на европейските социалисти и либералните формации. Затова считам, че Тафров е честен – нормално е да ненавижда Орбан по причина, че Орбан е „за” националния суверенитет, националната идентичност, традиционното семейство, християнството и против миграцията. А ДСБ отдавна не е дясна формация
– По този повод Огнян Минчев написа гневно писмо на Тафров в стил – прав ти път, няма да гласувам за теб. Това означава ли, че Орбан ще се превърне в „ябълката на раздора” в т.н. „българска десница“?
– Т.н. „българска десница“ е далеч от Орбан. Тя е неолиберална, соросоиди. Но това наше дясно, което сега ще се явява на избори, може да направи най-голямата услуга на БСП – да отцепи, макар и някакви мижави проценти от ГЕРБ. Затова трябва да е ясно, че всеки глас, който не е за ГЕРБ, ще бъде глас за ПЕС, а всеки глас за ПЕС е глас за Тимерманс, а основната предизборна кампания на Тимерманс, аз успях да я гледам в Унгария и сега в Испания, е „Не на Орбанизма! Да на многообразието!”. Тези момчета – Стефчо Тафров и Христо Иванов са „за” Тимерманс, те са хора „за” ПЕС.
– Възможно ли е да се възроди българската десница – тази, която я познаваме от началото на прехода? Правят се някакви опити, ще имат ли резултат?
– Това е мисия невъзможна! Много е важно, понеже сме на 30-тата година от промените, да се каже ясно, че СДС никога не е било десница.
– Да не би да пренаписвате историята на СДС?
– СДС се основа като коалиция от 16 партии, преобладаващо леви. Социлдемократите на д-р Петър Дертлиев бяха по-леви от БСП, бяха антикомунисти, но крайно леви. Зелената партия – крайно лява, Екогласност – крайно лява. Ами д-р Желев, бащата на СДС, цял живот ще съм му благодарен, защото ме назначи за конституционен съдия, той бе едноличен член на Либералния интернационал, Филип Димитров – първият ни премиер, беше зам.председател на Зелената партия, Иван Костов – вторият ни премиер, също отиде в Зелената партия, не дойде при нас със Стефан Савов в Демократическата партия, Петър Стоянов, когато моного уважавам, беше в Клубовете за гласност и преустройство. СДС беше една антикомунистическа формация, която Костов впоследствие се опита да я направи дясна синя партия, влезе в ЕНП, но и в СДС не бяха крайно десни, като изключим Евгений Бакърджиев. Освен това, да искаш днес да го има старото СДС, е все едно да искаш да я има „Солидарност” в Полша или Форума на Хавел в Чехия. Това бяха движения на Прехода, които изиграха историческата си роля и отидоха в миналото.
Друга тема, че в България това стана грозно, след разцеплението на СДС на три – на Софиянски, на Надежда, и на Костов. Биха ги поединично и останаха в историята. Но вижте каква е съдбата и на Лех Валенса и какъв му е рейтингът днес. Тези формации си изживяха ролята и сега да се опитват някои да ги реанимират, е смешно. Затова се появи ГЕРБ. Отвори се голяма пространство и понеже в България дясномислещото, консервативното, демократичното е не повече от 5 %, ГЕРБ запълни тази празнина. Който бие БСП, той е дясното. Бойко бие БСП, той е десницата. И затова и в ЕНП те приемат – биеш ли социалистите, ти си десен и влизаш в ЕНП.
Интервю на Валерия Велева, “Епицентър”
