20 август, 2018 година, е една от важните дати за южната ни съседка Гърция – страната най-накрая слага край на дългата поредица от преговори и спасителни средства, които измоли от международните институции и европейските си партньори.

Първият спасителен заем в размер на 80 млрд. евро беше отпуснат на Атина през 2010 година, когато се оказа, че приходите в хазната не стигат за покриване на разходите. Срещу тези средства правителството на Папандреу обеща реформи и промени. Но не успя да постигне много и само две години по-късно, идвайки на власт с “Нова демокрация” и премиерът Андонис Самарас поиска още 144 млрд. евро, за да се справи с кризата.

Третата програма по ирония на съдбата подписа един от най-големите борци срещу спасителните заеми – лидерът на “Сириза” Алексис Ципрас. Популистът дойде на власт в началото на 2015 година с обещание за край на зависимостта на Гърция от международните кредитори, но само няколко месеца по-късно сложи подписа си под споразумение за 86 млрд. евро кредити. И отново се оказа, че съдбата е подготвила изненада – именно крайнолевият Ципрас се оказа един от най-големите реформисти в Гърция в последните години. Неговото правителство извърши промени, чакани от десетилетия от кредиторите. Сега страната е на път да се върне към стабилен икономически растеж и сама да се справи, след като приходите се увеличават, а разходите са под контрол.

“Днес ние можем да приключим благополучно програмата на ЕСМ без повече допълнителни спасителни програми, тъй като, за първи път от началото на 2010 г., Гърция може да си стои на краката”, каза в изявление председателят на управителния съвет на спасителния фонд Мариу Сентену.

Португалският министър на финансите, който е и председател на Еврогрупата, отбеляза, че “това е станало възможно благодарение на изключителните усилия на гръцкия народ, доброто сътрудничество със сегашното гръцко правителство и подкрепата на европейските партньори чрез кредити и облекчаване на дълговете”. Гърция договори през август 2015 г. спасителната програма с международните си кредитори – Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

ЕСМ отбеляза, че през последните три години е предоставил на страната 61,9 милиарда евро в подкрепа на макроикономическата корекция и банковата рекапитализация. Останалите 24,1 милиарда евро, които са били на разположение на Гърция по програмата, не са били необходими.