fbpx

Европейската комисия излезе с 6 предупреждения към България

817

Европейската комисия настоятелно призовава България да транспонира правилно в националното си право правилата на ЕС относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии. Това се посочва в ежемесечния пакет от решения на ЕК във връзка с нарушения от страна на държавите членки в ЕС, предаде БГНЕС.

Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии (Директива 2006/21/ЕО) има за цел да се предотвратят или намалят неблагоприятните последици от отпадъците от миннодобивните индустрии върху околната среда и по-специално върху водата, въздуха, почвата, фауната и флората и ландшафта, както и да се намалят рисковете за здравето на човека, произтичащи от управлението на тези отпадъци. През март 2006 г. държавите членки се споразумяха да гарантират преразглеждане и актуализиране на всеки 3 години на информацията за мерките за безопасност и на действията, изискващи се в случай на авария във връзка с отпадъците от миннодобивните индустрии, и предоставяне на обществеността на информация относно разрешенията за съоръжения за отпадъци и тяхното прилагане, когато те станат налични. Българското законодателство понастоящем не отговаря на тези разпоредби. Тъй като от април 2017 г. насам не е постигнат достатъчен напредък, днес Комисията реши да изпрати допълнително мотивирано становище. Ако България не предприеме действия в срок от два месеца, Комисията може да сезира Съда на ЕС.

Европейската комисия настоятелно призовава България, Хърватия, Кипър, Дания, Литва, Малта, Словения, Испания и Обединеното кралство да спазят задълженията си за докладване за състоянието на околната среда в морските води, предвидени в Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО). Директивата предвижда цялостна рамка за защита на моретата и океаните на ЕС и гарантира, че техните ресурси се управляват по устойчив начин. През юни 2008 г. държавите членки постигнаха съгласие да преразгледат и актуализират до 15 октомври 2018 г. своята оценка на състоянието на околната среда в съответните води, въздействието на човешката дейност върху околната среда, своето определяне на добро състояние на околната среда и своите екологични цели. Засегнатите държави не представиха доклади на Комисията в определения срок. В резултат на това днес Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение като изпрати на тези държави членки официално уведомително писмо. Понастоящем те разполагат с два месеца, за да отговорят. В противен случай Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

Днес Комисията реши да изпрати официално уведомително писмо на Румъния поради това,че страната не е транспонирала правилно някои изисквания на Директивата за природния газ

(Директива 2009/73/ЕО) и Регламента за сигурността на доставките на газ (Регламент (ЕС) 2017/1938). Тези инструменти имат за цел гарантиране на конкурентоспособността на пазарите на газ в ЕС, като в същото време се гарантира сигурността на доставките за домакинствата и за други клиенти, за които е необходима специална закрила. След като анализира законодателните мерки, приети от Румъния през декември 2018 г., Комисията установи, че нововъведената на румънския пазар на газ система от регулирани цени на едро е в противоречие с правните изисквания на ЕС. Комисията също така счита, че тези мерки не са подходящи за устойчивото постигане на целта битовите клиенти да бъдат защитени от прекомерни увеличения на цените.

Комисията приканва България, Хърватия, Франция, Нидерландия и Полша да приведат законодателството си относно оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) в съответствие с новите европейски стандарти (Директивата за ОВОС, Директива 2011/92/ЕС). С Директивата се гарантира, че преди да получат разрешение публичните и частните проекти подлежат на извършване на оценка за въздействието им върху околната среда.

През 2014 г. държавите членки актуализираха законодателството на ЕС като намалиха административната тежест и повишиха степента на защита на околната среда, а същевременно направиха бизнес решенията за публични и частни инвестиции по-добре обосновани, по-предсказуеми и по- устойчиви. Комисията откри редица недостатъци в актуализациите, представени от засегнатите държави членки. В България някои елементи, отнасящи се до решенията за скрининг, докладите за оценка на въздействието върху околната среда и информацията за обществеността, не отразяват достатъчно стандартите на ЕС, а наблюдението на проектите, които имат значителни неблагоприятни последици, не отговаря на изискванията. В Хърватия липсват някои изисквания относно участието на обществеността, има ограничения за съдебното преразглеждане на разрешението за осъществяване и не са предвидени санкции в случай на нарушения. Във Франция националното законодателство изглежда изключва някои видове проекти от процедурите за оценка на въздействието върху околната среда, определя неподходящи прагове за освобождаване на проекти и не предвижда достатъчно разпоредби относно вземането под внимание на други релевантни оценки на въздействието.

Комисията отправя искане към България, Латвия, Литва и Полша да обменят информация за околната си среда съгласно европейските изисквания, предвидени в Директивата за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE, Директива 2007/2/ЕО). С Директивата се цели да се създаде масив от пространствени данни на европейско равнище, чрез който да се улесняват провеждането на политиката на ЕС в областта на околната среда и дейностите, които оказват въздействие върху околната среда, така че те да могат да бъдат споделяни с гражданите и организациите от публичния сектор. Директивата обхваща също така 34 теми за пространствените данни — от географски характеристики и транспортни мрежи до уязвими природни зони, и географското разпространение на различни болести. Тези правила на ЕС влязоха в сила през 2007 г. и пълното им транспониране трябва да стане до 2021 г. Посочените 4 държави членки не са предоставили никакви масиви от пространствени данни и не са изпълнили задълженията си във връзка с метаданните и услугите за изтегляне на данни, лишавайки по този начин гражданите от информация, която следва да е свободно достъпна. Поради това Комисията изпраща официални уведомителни писма на четирите държави, като им дава два месеца за отговор. В противен случай Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

Днес Комисията предприе последващи действия в рамките на производствата срещу 26 държави членки за установяване на нарушение, като с това цели да осигури пълно транспониране на правилата на ЕС за признаване на професионалните квалификации. Днес Комисията реши да изпрати мотивирани становища на 24 държави членки (Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Обединеното кралство) и допълнителни официални уведомителни писма на 2 държави членки (Естония и Латвия) във връзка с несъобразяването на тяхното национално законодателство и тяхната правна практика с правилата на ЕС за професионалните квалификации

(Директива 2005/36/ЕО, изменена с Директива 2013/55/ЕС). Понастоящем всички засегнати държави членки разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите на Комисията. Ако не получи задоволителен отговор, Комисията може да вземе решение да изпрати мотивирано становище на Естония и Латвия, както и да предяви иск срещу другите 24 държави членки пред Съда на ЕС.

Днес Комисията реши да изпрати мотивирани становища на Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Финландия, Франция, Гърция, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия и Словакия, за да ги призове настоятелно да транспонират изцяло правилата на ЕС относно правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (Директива на ЕС за правата на жертвите, Директива 2012/29/ЕС). Директивата се прилага за жертвите на всички престъпления, независимо от гражданството им и независимо от това къде в ЕС е извършено престъплението. Правилата дават на жертвите ясни права на достъп до информация, на участие в наказателното производство и на подкрепа и защита, адаптирани спрямо техните нужди.

Директивата също така гарантира, че уязвимите жертви могат да получат допълнителна защита по време на наказателното производство. През октомври 2012 г. държавите членки се споразумяха да транспонират тези правила в националното си законодателство до 16 ноември 2015 г. Оценката на Комисията показва, че 13 държави членки не са транспонирали изцяло правилата на ЕС. Понастоящем засегнатите държави членки разполагат с два месеца, за да предприемат подходящи действия. Ако не го направят, Комисията може да сезира Съда на ЕС.

Днес Комисията поиска от България и Кипър да транспонират изцяло правилата на ЕС относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства

(Директива 2014/47/ЕС, която е част от. „Пакета за техническа изправност“, приет през 2014 г.).

Целта на тези правила е да се подобри проверката на превозните средства в ЕС, с което и безопасността по пътищата. През 2014 г. държавите членки се споразумяха да транспонират тези правила в националното си законодателство до 20 май 2017 г. Към днешна дата обаче България и Кипър са извършили само частично транспониране. Комисията смята, че и двете държави членки не са съобщили на Комисията националните мерки, с които се осигурява пълното транспониране на актуализирания режим за крайпътна техническа проверка на изправността на търговски превозни средства. Тази директива съдържа общи правила за крайпътната техническа проверка на камиони, автобуси, тежкотоварни ремаркета и бързи трактори. Понастоящем двете държави членки разполагат с два месеца, за да отговорят. Ако не направят това, Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях.

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
Затвори