09:40 ч.

Хо-хо-хо! Успал съм се! Буди ме Рудолф – моят мопс, който ближе брадата ми и я тегли в различни посоки. Трябва да го изведа. Освен брадата ми, той много обича и да оцветява. Особено снежния човек на лапетата пред входа на блока. Знае кои са лошите деца и ги санкционира.

Трябва обаче да свърши бързо, защото днес е голям ден – имам интервю за работа.

09:49 ч.

Слагам шапката и червения суитчър на “Найк”, който си купих на голямата разпродажба по време на Черния петък. Дядо ти Кольо разбира най-много от промоции и намаления – хо-хо-хо!

09:55 ч.

Отварям пощенската кутия на излизане. Пак съм затрупан с писма. Каменчо иска оригинални маратонки, Криси иска ботушки с момиченцата от “Аз, проклетникът”, Митко – кънки, а майка му – ваучер за пластичен хирург. Да, добре, но подаръци само за послушните.

Не може ли и аз като нормалните хора да получавам просто писма от Топлофикация, ЧЕЗ и мобилните оператори? Малките в квартала са решили, че аз съм истинския Дядо Коледа. Включих се в Ноу шейв новембър и ето…

10:25 ч.

В метрото съм. Всички ме гледат странно.

– Не сте ли виждали Дядо ви Кольо, бе, хо-хо-хора? – питам ги аз.

– Виждали сме, но не и по долни гащи.

Голям срам, лицето ми придобива цвета на кецовете. Започвам да пея коледна песничка, за да разсея неловкия момент. Почти чувам звънчета. С доброто си настроение заразявам и останалите. Правим си селфи и го качваме в социалните мрежи с текст: “Дядо ти Кольо е супер готин”.

Една кака ми пуска усмивка. Тази май иска да каже хо-хо-хо наобратно.

10:35 ч.

Всички в метрото са замръзнали, но не защото е студено. Правим си видео “Mannequin Challenge”, което сега е много хитово. Дядо ти Кольо е модерен! И аз ги разбирам тези неща, брато. Все пак преди време се пееше нещо за мен в една песен, а после тя стана хит…

11:11 ч.

Към мен се приближава един. Мисля си, че е контрола, а той се усмихва и казва:

– Знаеш ли, че оригиналът на Дядо Коледа е Свети Никола, който е живял през трети век и е бил известен с това, че е оставял тайно пари на бедните?

Оф.

– А ти знаеш ли, че Коледните елхи могат да се ядат? Иглите са добър източник на витамин С, а боровите ядки са добър източник на хранителни вещества.

С този факт го нокаутирам и той забравя какво е имал предвид. Една припада от вълнение след тези думи, друга се кръсти.

Слизам на спирката, а времето ме притиска като комин корема на Добрия старец в полунощ.

11:39 ч.

Въпреки че бързам за интервюто за работа, на улицата екзотичен мъж със сплескана шапка и рехава като на тинейджър брада ме спира и ми предлага оригинален парфюм “Лакоси” и фенерче с електрошок.

– Комплект, бате, оргенално! 30 лева, примоцеа. Кеф ти елените юркаш, кеф ти да пазиш подаръците. Издислав Коледна примоцеа.

Човекът нагледно демонстрира как работи фенерчето. Видимо не е много сръчен и успява да се самонакаже с електрошока, след което пада като отсечен бор. Туп. “Лакоси” се търкулва до него.

Кофти, но продължаваме напред.

11:52 ч.

Сега джиткам със скейтборд, защото шейната ми вече трета седмица е на ремонт. Нещо тропа ходовата част, а майсторът като я видя тогава, каза дежурната реплика:

– Как караш така бе, Кольо? Ще се утрепеш некъде.

Обясни ми, че сега имало евтини турски части от Китай и няма да ми вземе много. Решавам да му се обадя, за да проверя тази работа.

– Работата е много по-сериозна, Кольо. Приготви си едни 1000 лева, защото излязоха още няколко неща. То вече не можеш и да откажеш ремонта де, то аз съм ги направил. Добре, че я докара на време, че кой знае кое дете щеше да оставиш без подарък. От мен да знаеш, брато, автомонтьорите никога не получават подаръци по Коледа.

12:01 ч.

Вече съм пред офиса за важното интервю за работа. Търси се Дядо Коледа, който да бъде рекламно лице на коледен базар. Аз съм човекът. Е, нямам Снежанка, защото хитрушата си взе отпуска от 20 декември до 3 януари. Остана ми само Рудолф – моят мопс – хо-хо-хо!

12:30 ч.

Идва моят ред за прослушване. Влизам на интервюто, а вътре всички спретнати като по конец – начервени и прочие.

Аз съм без панталон, със слънчеви очила, космати крака и кецове. Представям се. Не продумват. Личи си, че съм ги впечатлил.

13:10 ч.

Всички са влюбени в мен! Показвам им клиповете от метрото, които вече са хит в социалните мрежи. Разказвам им за премеждията с шейната, монтьора и моя Рудолф. За капак им сервирам няколко коледни вица и по всичко личи, че ще получа работата. Казват, че ще се обадят и си тръгвам.

Разбих ги с този виц:

Отива Дядо Коледа при психиатъра и казва:
– Докторе, помогнете! Не вярвам в себе си.

14:34 ч.

Движа си със скейта, брато, когато чувам, че ми звъни телефонът. Сложил съм си песен на Цеца, на която един даже си скъса ризата.

14:37 ч.

Хо-хо-хо! Вече съм назначен!