Десет години след смъртта на Саддам Хюсеин: Агентът, разпитвал иракския лидер, разкри страшни истини

9

Джон Никсън е бил анализатор за ЦРУ. Тези дни излезе неговата книга „Брифинг за президента:Разпитът на Саддам Хюсеин”.

В нея той описва разпитите, които е правил на иракския лидер. Също разкрива и някои доста неудобни и нелицеприятни истини.

Ето какво пише той в книгата си:

Не бях спал 27 часа, бях страшно изтощен, но новината ми удари такава доза адреналин, каквато до сега не бях преживявал. Екипът на специалните сили бяха хванали човека, който наричахме цел номер 1. Бяха го извадили от дупка в земята. Той отговаряше на описанието. Шефовете ми в ЦРУ ме пекоха на грил, разказва експертът на ЦРУ.

Дали наистина този мърляв мъж е Саддам Хюсеин, безмилостният диктатор на Ирак? Най-издирваният мъж в света. Беше 13 декември, 2003 година. Бях в Ирак от осем седмици – анализатор на ЦРУ, търсещ следи, които да помогнат за залавянето на Саддам и неговите помощници. Тогава бях повикан да се запозная с Бъзи Кронгард, изпълнителен директор на ЦРУ.

Войната за свалянето на режима продължаваше вече 9 месеца, но когато ставаше дума за Саддам, постоянно се натъквахме на данни от рода „Елвис беше забелязан”. Така бе до момента, в който войниците не претърсиха ферма близо до родното селище на Саддам. Там те намериха голям брадат мъж, укрил се в малък подземен бункер.

След това група високопоставени офицери ме разпитваха в офиса на Кронгард как ще го идентифицирам. Казах им за племенните татуси на дясната ръка на Саддам, белега от куршум на левия му крак и долната му устна, която леко е паднала в едната страна. Тези неща бях научил от видеозаписи.

Кронгард ме прекъсна и каза, че трябва да сме сигурни, че това наистина е той, а не някакъв негов двойник. Митът за многото двойници на Саддам бе повод за шеги в разузнавателните среди, но реших да си замълча. След това представих списък от въпроси, на които само иракският лидер можеше да даде отговор.

Идентифицирането се е състояло на летището в Багдад.

Саддам беше човек с харизма. Беше много висок и здрав. Дори като затворник, който знаеше, че ще бъде екзекутиран, излъчваше власт в стаята. Първо говорих с помощта на преводач: „Имам няколко въпроса за теб. Искам да ми отговориш истината. Разбираш ли?”. Саддам кимна с глава. „Кога за последен път видя синовете си живи?” Очаквах Саддам да прояви съпротива, но бях изумен от неговата агресивност.

Видях неговите племенни татуси и долната му устна. Сега трябваше да видя раната от куршума. Имаше много неща, които искахме да знаем. Как е избягал от Багдад? Кой му помогна? Той обаче не казваше, отговаряше само на въпросите, на които искаше. „Защо не ме питаш за политика? Ще научиш нещо от мен”, извика ми той. Той също силно негодуваше от отношението на войниците, които го бяха довели тук.

Все още бях недоверчив. Той беше мъж, който уби свои хора без дори да се замисли, а сега се оплаква от няколко драскотини. Той си вдигна робата, в която го бяха докарали, за да покаже рана на крака си. Видях стар белег. Това рана от куршум ли е, попитах го аз. Той отговори положително с ръмжене. Имах последното доказателство. Хванахме го.

Хубаво заловихме Саддам, но сега той трябваше да каже истината за своя режим, по-специално за оръжията за масово унищожение, които послужиха за предлог за нахлуването. Той обаче само ни се подиграваше. „Намерихте предател, който ви заведе до Саддам Хюсеин. Няма ли поне един предател, който да ви каже къде за тези оръжия за масово унищожение”, каза той.

Той продължи, като каза, че американците са шайка глупави хулигани, които не разбират Ирак и искат да го унищожат. „Ирак не е терористична страна. Не сме имали връзка с Осама бин Ладен. Не сме имали оръжия за масово поразяване. Не сме заплаха за нашите съседи. Но американския президент Джордж Буш-младши каза, че Ирак искал да атакува татко му, че имаме оръжия за масово поразяване”, е казал още Саддам.

Игнорирайки неговите дразги, попитахме Саддам, дали някога е обмислял да използва оръжия за масово поразяване за нанасянето на превантивен удар по американските военни в Саудитска Арабия. „Никога не сме обмисляли употребата на оръжия за масово унищожение. Никога не е било обсъждано. Да използваме химически оръжия срещу света? Да не сме откачили? Кой ще използва тези оръжия, като такива не са били използвани срещу нас?”, отговори той.

Въобще не очаквахме да чуем това. Как тогава американците са се объркали? Саддам имаше отговор: „Духът на изслушването и разбирателството го нямаше. И аз съм виновен за това”. Дали не ни е изигравал, изопачавайки истината, за да спаси гордостта си?

Говорейки за истината за обгазяването на Халабджа, Саддам каза: „Това бе решение, което не взех аз”.

Редица години бях изучавал Саддам и никога не се съмнявах в информацията, че доведеният му баща от Тикрит го е бил като малък. Мнозина психолози, анализирали го преди отдалеч, казваха, че именно заради боя Саддам е станал толкова жесток и е искал да има ядрени оръжия. С хода на разпитите ми обаче, Саддам успя да обърне моите предположения с главата надолу, казвайки, че доведеният му баща е бил най-милият човек, който той е познавал: „Ибрахим Хасан – Господ да го благослови. Ако имаше тайна, щеше да я каже първо на мен. Бях му по-скъп от родния му син”.

Саддам също бързо отрече участието си в атентатите от 11 септември. „Погледни кои са замесени. От кои страни дойдоха. Саудитска Арабия. Лидерът им, от Ирак ли беше? Не. Беше египтянин. Кой според теб е замесен в атаките?”, казал иракският лидер. Садам всъщност вярваше, че атентатите от 11 септември ще сближат САЩ и Ирак, защото Вашингтон ще има нуждата от светски режим, който да му помогне в борбата срещу фундаментализма.

В хода на нашите разговори, ние често чувахме далечни експлозии. Саддам предполагаше, че нещата не вървяха добре за американците и се радваше. „Ще се провалите. Ще разберете, че не е никак лесно да се управлява Ирак”, е казал още той. Историята доказа, че той се е оказал прав. „Защото вие не разбирате езика, историята, и арабското мислене. Трудно е да се опознаят иракчаните без да се знаят природата и историята им. Разликите са като нощта и деня, лятото и зимата. Затова казват, че иракчаните са твърдоглави, заради лятната жега”, каза още Саддам.

Саддам е екзекутиран в края на 2006 година.

През 2007 година бях привикан в Белия дом. Буш поиска да му разкажа какъв човек бе Саддам. Казах му, че той беше доста харизматичен и самокритичен. Това притесни Буш. Тогава бързо обясних, че истинският Саддам е бил саркастичен, арогантен и садистичен. Това го поуспокои.

Той погледна вицепрезидента Дик Чейни и погледите им се събраха, сякаш знаеха нещо. Когато напуснах кабинета, Бушсе пошегува: „Сигурен ли си, че Саддам не ти е казал, къде е скрил епруветките с антракс”. Всички в стаята се засмяха, но според мен шегата му беше неуместна. Америка изгуби над 4000 войници. Брифинг за президента: Разпитът на Саддам Хюсеин на Джон Никсън. Книгата е на пазара от 29 декември.