Специалистът от Албания е приел страната ни като втора родина.
В Милано му казали да специализира в България и тогава да се върне.
България дава най-доброто образование по медицина в Европа и затова лекарите ни се харчат като топъл хляб на Запад. В това е убеден един албанец, приел страната ни като втора родина.
Д-р Ридиан Неделко днес е част от екипа на клиниката по неврохирургия в спешната болница на Варна – МБАЛ “Св. Анна”, и е сред репубиканските консултанти по неврохирургия за Североизточна България.
Зад гърба си има над 2300 операции, една от които е на няколкодневно бебе с мозъчен кръвоизлив.
Работното място на д-р Неделко плаче за ремонт, но той е категоричен, че не би го сменил с по-лъскаво и добре платено в някоя от развитите държави. “Имах оферта от водещ център в Нотингам, но отказах. Не искам да започвам всичко отначало. А преди години също отказах, защото тук специализантите научават повече. Получават и широка възможност за пряк достъп до болните, което в чужбина е почти невъзможно”, обяснява д-р Неделко.
Когато през 1999 г. завършил медицина в Плевен, записал да специализира неврохирургия. Година по-късно решил да прекъсне и да опита в родната Албания, а после и в Милано. “И на двете места ми казаха: Колега, вземи специалност в България и тогава ела. Знаеха, че ще вземат добре подготвен кадър. Няма разлика и сега – навън се търсят повече прясно дипломирани специализанти, отколкото абсолвенти. Грешка е, че след като им даде отлично образование, България ги изпуска”, казва д-р Неделко. И изброява причините за бягство. Ниското заплащане е само една от тях. Хирургът дава пример със себе си.
Баща му плащал 5-годишната му специализация. “В друга държава щях да вземам прилична заплата, но нямаше да науча толкова и не съжалявам. Но става дума за денонощен труд, който трябва да се остойности и да се регламентира, защото малко от младите издържат, особено в специалности като неврохирургията”, казва д-р Неделко. Тази година от 7 мераклии да овладеят тайните на сложната му професия останал само един. Останалите се преориентирали към кожните болести.
Самият д-р Неделко черпи знания от светила в професията на семинари в цял свят, защото преките му ръководители оценяват уменията му. “Харчим наше време и пари, за да поддържаме нивото си, а оттам и това на клиниката в болницата, която е държавна. Оборудването се подновява основно от спонсори, хаби се много време в дейности, които нямат общо с медицината”, изрежда кривиците на системата д-р Неделко.
Сред абсурдите той подрежда и “хотелските” услуги, които по неволя болниците предоставят на хора без роднини. И сочи двама от пациентите – обездвижен мъж, който 6 месеца след изписването още е в болничното легло, и 92-годишна баба с деменция. Лекарите я върнали към живота след черепно-мозъчна травма, само за да се разбере, че няма кой да я приюти. “Това е проблем, защото липсва ясен алгоритъм за взаимодействие между болниците, общините и социалните служби. Потърпевши са клиниките, които стават безплатни хосписи”, коментира д-р Неделко.
Той с надежда приема проекта за изграждане на отделения за долекуване, стига да не се финансират и те като клиничните пътеки – на ден, а не според състоянието на пациента. “За касата няма разлика между счупен гръбнак и ребра и дископатия. Слагат еднакъв болничен престой, като не отчитат и придружаващите болести, за които уж щеше да има диагностично свързани групи”, възмущава се хирургът.
Тежи му липсата на признание. “Политици и медии от години очернят професията ни, без да се замислят, че денят ни започва и завършва с чуждата болка и страдание. Като прибавим и насилието над медици от страна на пациенти, не е чудно, че много колеги отказват да работят тук”, отчита д-р Неделко.
Според него българите не осъзнават предимството на бързия достъп до медицинска помощ. “Това е Балкански синдром – всеки смята, че е спешен. А в по-заможни държави като Великобритания за преглед при специалист се чака месеци. Имаме пациенти англичани, които идват тук да се оперират, защото става по-бързо”, казва хирургът.
Но е категоричен: “Обиколил съм доста кътчета по света и ако мога да избирам къде да живея, пак ще е България. Няма по-хубава страна.”
Източник: Trud.bg
