Днес се навършват 13 години от смъртта на големия български писател.

Ако се чувстваш поне малко българин, то няма как да не си чел Йордан Радичков. Ненадминатият майстор на късия разказ и неподражаем драматург е едно от най-емблематичните имена в новата българска литература, отличаващ се със самобитния си стил и запомнящите се фрази.

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960), в Българска кинематография (1960-1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962-1969).

От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.

Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.

Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга.

Едни от най-запомнящите се произведения на автора са „Сърцето бие за хората“, „Свирепо настроение“, „Вятърът на спокойствието“, „Ние, врабчетата“, „Всички и никой“ и още много други.

Източник: edna.bg