Частните съдебни изпълнители – паралелната държава в държавата

valentina-ivanova-382x365Валентина Иванова е адвокат в областта на гражданското право. През 2002 г. е първият адвокат у нас, опитал да осъди банка в полза на свой клиент за незаконно формирани и надвзети такси. Съучредител и зам.-председател на гражданско сдружение в обществена полза “Български Финансов Форум” в защита правата на потребителите на финансови услуги. Участва в изработване на първия Закон за потребителския кредит – активно критикува представените проекти на БНБ и МИЕ, залегнали в основата на приетия закон, обслужващ най-вече интересите на банковия сектор, като представя конкретни предложения и текстове, останали неприети, но намиращи реализацията си едва в днес, в следствие на обществения натиск върху законодателя през последните няколко години.

През 2013 г. заедно с група общественици, като Любомир Христов, проф.Кръстьо Петков, Георги Атанасов, Васил Кендов, Богомил Николов, адв. Веска Волева и др., става инициатор по подготовката на Пакет 7 – законодателни мерки за прекратяване порочните практики на банките в България, които са внесени в Народното събрание за парламентарна дискусия с обществени организации.

Адв. Иванова работи в защита на потребителските права чрез процесуална защита в съда по множество практически казуси по банкови и други дела. Автор на множество юридически публикации и инициатор на обществени прояви.

„Риба се лови в мътни води“. Така е казал народният гений и никога не ни е лъгал.

А ние обръгнахме. И вече не помним и не вярваме на мъдростта му. Изгубени в борбата за физическо оцеляване, когато някой злободневно ни прошепне, или направо изкрещи в ухото – „предизборно“, „задкулисни политбракове и разводи“, „любовницата като съпруга“ или „правата на папарака с журналистическа карта“, и изведнъж забравяме за сянката на глобалната геополитика, метаните ни пред танте и „големият брат“, пред „югоизточния „братовчед“, а най-вече – важните, определящите ежедневието ни правила. А в това време рибарите ловят. Ловят риби – дребни и едри. Но ние не виждаме, не чуваме, не разбираме. Докато не се закачим на въдицата.

От няколко дни не виждаме и не чуваме и полекa разгръщащата се рекламна кампания за поредното „спасяване на длъжниците“ от… екзекуторите им. Да, за поредната кукичка на въдицата иде реч – ултра, мега, хипер “благородната” кампания на частните съдебни изпълнители: „Да спасим длъжника на 5 лв. от лапите на колекторите и от безобразното нарастване на дълга от 5 на 500 лв.“


„Целта на предложението на частните съдебни изпълнители за събирането на малките дългове е да бъдат намалени разноските, а не някои да бъдат „изтикани“ от пазара и да бъдат взети правомощията на колекторските фирми“-
това каза заместник-председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) Стоян Якимов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, рекламно „презентирайки“ идеята.

Вижте разговора, записан на видео от Bloomberg TV – Bulgaria:

 

ЧСИ предлагат да започват действия БЕЗ наличието на съдебна санкция и изпълнителен лист – нещо, почти повтарящо ефекта на позорната т.2 на чл.417 ГПК; щели да “канят” длъжниците и да им разясняват последствията от неплащане  – нещо, което кредиторът не само е в състояние, но и сега прави сам, стига да не го мързи и да не се чувства толкова „извисен над нещата“, защото е достатъчно богат, та да си наеме някой като „колекторите“ да го свърши вместо него… ЧСИ щели да действат „со кротце и со благо“ и …“без кьотек“, не като „мутрите–колектори“… И, понеже били по–страшни и „авторитетни“, длъжникът от респект и страх веднага щял да си плати доброволно, без да спори– и щяло било да се избегне раздуването размера на дълга…

Ако тихичко ги попитаме обаче няколко прости въпроса:

1) Предварителните медиаторско–колекторски “услуги” на ЧСИ безплатни ли ще бъдат?

2) Ако не – кой ще ги плаща накрая – кредиторът или длъжникът?

3) Като юристи – на какъв правен принцип, на какво законово основание, и как си го прeдставят извънсъдебно да се събират спорни, недоказани, често с изтекла давност вземания?

4) Като са толкоз добронамерени и емпатични към длъжниците, защо просто не предложат да си намалят таксите в същинското изпълнение до размер, както чл.60 КРБ заповядва?;

5) Защо не се откажат от пропорционалната процентна от дълга такса в срока за доброволно изпълнение, когато нищо не вършат, вместо да въвеждат повторно абсолютно същата процедура с допълнителни, нови такси, но – преди да имат право да образуват изпълнително дело;

6) И накрая – защо просто не спрат да надписват сметката с по няколко такси за едно и също действие, или – за изобщо неизвършено действие, а вместо това се опитват да придърпат привидна “дейност”, за която да си създадат основание за НОВИ такси? 

…. Вместо отговор ще получим патетичен призив да мълчим, и с „държавническо мислене“ да подкрепим“ сизифовските им усилия” да “спасят държавата от нея си”, като й съберат „несъбираемите“ дългове от тези дребни мошеници – гражданите, дето хич не щат да плащат това, което не дължат, и то не на държавата, а на алчните монополи… Да подкрепим усилията на тях – „независимите” според тях лица, които били работели за “своя сметка“ да ни дадат „услуги“, които никой не им е поискал. Нещо като парно в апартамент без радиатори… И понеже ЧСИ  звучи “гордо,справедливо и независимо”, и защото са много загрижени за намаляването на таксите, скромно премълчават какви такси ще въведат за себе си в тарифата си за тая нова “кротка и възпитана“ дейност.

rastrear-mercados

Тяхната тарифа всъщност е инструментът, узаконяващ абсурдно и незаконно надписване на сметката именно от самите тях. Още е прясно, и няма как да сме забравили неистовия отпор, който проведоха във ВАС, като обжалваха до дупка Постановлението на кабинета Орешарски за премахване на пропорционалните такси, начислявани от тях в срока за доброволно изпълнение, без да са извършили реални изпълнителни действия. Очевидно е сладко ей така, с едно писъмце – да прибереш в джоба си такса от няколкостотин или хиляди от закъсалия длъжник, та затова сега можем да си позволим да демонстрираме щедрост за лъскане на повехналия имидж, и този път ще сме по–скромни:според шефа на камарата Георги Дичев новата такса за “предварителното” изпълнение щяла да е само, и нямало да надхвърли 100-150 лв., а сега се било стигало до крайности…

Истината всъщност е, че целта на тези “законодателни идеи” на ЧСИ е да се дублира извънсъдебно „фазата на доброволното изпълнение“, и срещу една “предварителна“ покана за доброволно изпълнение”, която и без това се съдържа във всяка фактура на „кредиторите – монополисти“, ЧСИ да получат още един начин за пълнене на бездънните им лични портфейли; а ако длъжникът си позволи да оспорва и не плати “доброволно извънсъдебно”, „дългът“ постфактум освен с таксите, които ще начислят И в същинското изпълнение, ще набъбне и с допълнителните нови “скромни”такси.Защото:

– Такива „такси“ сега начисляват „колекторите“, но те се заплащат от кредитора, на който „не му се занимава“, защото е толкова „зает“ и „велик“ с “държавноспасяващи обслужващи и инвестиционни” мащабни дела, че на юридическите му отдели, на които плаща заплати точно за подобни неща, “не им е интересно”, и е “принуден” да аутосорсне събирането на дълговете си на друг – колекторите.

– И, защото поне сега колекторите (чиято дейност изобщо не може да се нарече законна, тъй като няма законова регламентация, и на практика съставлява симулация на действия, които сам кредиторът може и обикновено извършва и без да е наел колектор) няма как да претендират такива “такси” извън само за тях нарочен, но обречен на неуспех истински исков процес в съда!

Ако това „предложение“ на ЧСИ обаче стане реалност – просто тези измислени, материализирани от въздуха и незащитими „колекторски разходи“ ще бъдатдобавени, и всъщност – легализирани при същинското изпълнение; само че – в портфейла не на колекторите, а на ЧСИ, и то – без съдебен процес!

02-04-2014-chsi-1

Надълго и нашироко се разнищва и въпроса, че тогава нямало да има разноски като юристконсултско възнаграждение, което е минимум 300 лв. и се плаща от гражданите. И това – въпреки, че по този въпрос има много ясна практика на ВКС: ако не се докаже извършено плащане на такива разходи (а обикновено- доказателства няма, защото няма толкова тъп работодател, който наистина да плаща такива, дублирайки заплатата на юрисконсултите, плащайки 2 пъти за едно и също) – съдът следва да не ги присъжда!

Премълчава се и фактът, че към момента е налице и висящо конституционно дело, което няма как да не ги отмени, защото в противен случай трябва да отрече и част от разпоредбите на ГПК, и дългогодишната практика на ВКС, която е правилна – защото юрисконсултите не получават възнаграждение за всяко дело, а заплата, и защото делата са част от длъжностната им характеристика, т.е. – работодателят им, когото защитават в дела, не извършва разноски за ЮК, които да трябва да му се възстановяват при спечелено дело. Целта около кухите дискусии за юристконсулстките възнаграждения всъщност е за пореден път да се размаха модерното сред монополните гилдии (на имотни брокери, счетоводители, нотариуси, ЧСИ-та, и прочие, които нон-стоп бракониерстват чисто адвокатски дейности) плашило за “лошите алчни адвокати”, които монополистите щели да започнат да си наемат. А нали ни е ясно, че неслучайно адвокатите толкова неистово се демонизират от години, просто защото всъщност адвокатурата е единствената действителнонезависимо и професионално защитаваща правата на хората?

Българинът неизменно вярва в добрите намерения, хипнотизиран от дългогодишните митове и легенди за рицарите на законността в блестящи доспехи – „частните лица със „свободен“ бизнес за “своя сметка”, спасяващи държавата от “некадърността й да събира собствените си вземания“…

Обаче, юридически бедни ми читателю, никой всъщност не ти казва в прав текст, че „приказките“ за независимостта и свободата на рибо-ракът ЧСИ са едни „смешни страшки за страшни смешки“, които крушират мощно не само още в първите членове на Закона за частните съдебни изпълнители (изрично конкретизиращи статута им като лица, на които държавата възлага части от собствените си задължения и правомощия по подобие на нотариусите вЗН), но дори и в размахвания от “благородните” ЧСИ аргумент, зад който обикновено се крият, когато биват настъпени по мазола на алчността им – че размерът и броят на таксите им изобщо не бил зависел от тях, тъй като МП като техен патрон, т.е.–шеф, ги определя (въпреки че е обществена тайна, че те самите пишат от името на шефа си тарифата си в „камарата“)…

85848848

Казано в прав текст – ЧСИ (и нотариусите) изобщо не са свободни и независими гилдии на бизнеси, работещи за своя сметка, а са особен вид привилегировани държавни служители с широко възложени им правомощия, с привилегията да получават за себе си дължими на държавата бюджетни такси, преотстъпени им от нея като материален стимул за изпълнение на основно задължение на държавата. Нещо, което демонстративно отказаха да правят качествено за заплата допреди няколко години, да си признаем – донякъде с основание, като знаем какви заплати им плащаше държавата…

И това е така, защото съдебното изпълнение е крайната, последна съдебно-процесуална фаза – тази по реализация на въздаденото от съда в същинската съдебната фаза правосъдие, а правосъдието, правораздаването е изключителен, властнически прерогатив на държавата, нейно задължение. Преотстъпването на различни части от тази функция на частни лица, при абдикация на преотстъпващия титуляр на задължението от контрола по изпълнението му – унищожава основите и самия смисъл, опорочава цялата идея на това „нещо“, което всъщност следва да раздава справедливост.

Следващата стъпка е създаване на “частни” съдилища, а после – закономерно е да “закрием” държавата. В жалкия ни днешен остатък от държавност до такава степен са изкоренени и изпразнени от съдържание основни понятия, че вече никой дори не дръзва да се замисли, камо ли да изрече на глас, че парцелирането и отдаването под пожизнена концесия на дейности, иманентно залегнали в основни задължения и функции на държавата, не просто разграждат държавността, но разяждат основите на това, което се нарича “общество, социум”,защото изкуствено създават монополни ниши за частно, лично обогатяване върху агар–агара на една чисто държавна, публична функция, открадната от периметъра на държавата.

И точно такъв е случаят с „частното“съдебно изпълнение, превърнало се по примера на клиентите си – банки и монополи – в нещо като “паралелна държава в държавата”, и позволяващо си грубо да гази не само законови разпоредби, но дори и открито да се подиграва на съдебни актове (като избягват и не ги изпълняват), пред които ЧСИ би трябвало да са длъжни само да козируват и да ги изпълняват – например постановени от съда определения, заповядващи им да спрат изпълнението.

full_tablet_ee317da0-2d3d-42b4-b22b-eca54c4045aa

Та така, драги ми читателю, никой всъщност и със сричка не ти дава шанс за размисъл, да не би случайно изведнъж да се усетиш, че истинско, работещо решение на проблема за размера на разноските в правосъдието (който съществува за цялата система), в конкретната му част при изпълнението е:

1)Законодателна забрана за извънсъдебно събиране на дългове от субекти, различни от съдебен из-пълнител, със законодателно закрепени съответни санкции за нарушаването му.

2) Закриване на самозабравилото се “частно съдебно изпълнение” и връщане на изпълнението на съдебните актове във функциите и правомощията само и изцяло на държавата, на която по принцип това е вменено в задължение – при законосъобразно и конституционно ситуирания орган – ДСИ!

3)Сериозна преоценка и нова наредба с адекватни по вид, брой, и размер такси в изпълнението – съобразно платежоспособността, доходите и състоянието на българите – съгласно чл.60 (1) КРБ.

4) Осигуряване на условия за дейността на ДСИ, вкл. и финансови, чрез законодателно разписване в гл.12 З СВ на ежегодно отчисляване на до 50% събраните такси в изпълнението за материално стимулиране на ДСИ, след ежегодна атестация на резултатите на всеки един от тях.

5) Истински, не симулативен, контрол върху дейността на ДСИ от инспектората при МП.

6) Изменения в гл. 38 и 39 ГПК по правомощията и съдебния контрол в/у действията на съдебните изпълнители (и частни, и държавни)… 

А понеже си знаем качествата на мъпет-политическата ни класа, и сме наясно, че няма да видим задействана политическа воля да се случат т.2 и 3 (освен ако не ги принудим по един или друг начин) – може да се примирим компромисно, но само за близкия политически сезон, ако: към т.3 по–горе – задължително се премахне пропорционалната процентна такса на ЧСИ, събирана в срока за доброволно изпълнение; и към т.5. се добави изрична, адекватно работеща и санкционираща законова система за административен контрол на държавата върху Камарата на ЧСИ; както и върху действията на самите ЧСИ от Инспектората при МП.

2111014963

В обобщение: В момента наблюдаваме пореден опит за разрастване на злокачествена, изкуствено създадена и отгледана тъкан, обслужваща най–вече корпоративни и монополни интереси, защото зад аргументите на Камарата ЧСИ се крие не друго, а просто желание за завладяване на пореден, уж „сив“, а всъщност – изцяло незаконен сегмент от “пазар” – бивша част от прерогативите на държавата за няколко милиарда лева – т.нар. „колекторски пазар“: cъс сега представяната ни красива приказка за спасяване на длъжниците от разноските, всъщност за пореден път нахлузила блестящи доспехи “в защита на длъжника”,ЧСИ гилдията се опитва да погълне нова, доста апетитна и тлъста хапка, към момента храносмилана от по-дребните хиени – колекторите. А понеже щели да действат с инструментариума на медиаторите – се придърпва на трапезата и част от сферата на сега прохождащата медиация… Завиден апетит, нали?

„Ние отдавна сме заявили, че искаме да помогнем на държавата“ – заяви през 2014 г. пред Bulgaria On Air Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, когато прилапаха и част от делата на държавните СИ – ниските по размер дългове, касаещи глоби и имуществени санкции, наложени от държавни органи. Изпълнителите, на които държавата е възложила своя функция, вече се изживяват като благодетели – не изпълнители на възложени им задължения, а „помагащи спасители“ на държавата! Държавата, която всъщност сме ние! Не знам на теб как ти изглежда всичко това, читателю, но аз мисля, че много му подхождат едни красноречиви български думички. Едната започва с “А”, и завършва на “…чност”, а другата – с „Н“, и завършва с “ …глост…“

Автор: Валентина Иванова

Източник: Memoria di Futuro

Следвайте ни в социалните медии