Бясна съм. Aма много! Сега вече е лично…


Бясна съм. Ама наистина много съм бясна. Бясна съм на липсата на полиция, респективно на МВР. Бясна съм на тези, присвоили, но не усвоили парите за интеграция. Бясна съм на всички чужди евродепутати, даващи акъл от лукса, в който са затънали. Бясна съм на липсата на качествено образование, на липсата на справедливост в съдебната система, на пълната абдикация на държавата. Да, много съм ви бясна. Бясна съм и на ромите.

Защото тази сутрин жена на 49 години е била нападната, с реалната опасност да бъде и пребита, изнасилена, ограбена и какво ли още не. Тази сутрин един българин е също е бил нападнат в дома си, заедно със съпругата си, в опит да спаси въпросната жена. 
Малко след изгрев слънце, към 6  7 сутринта, група роми се прибират от сватба. След предполагаемите три дни и три нощи, всички кючеци, маанета и други аспекти на ромската култура, набрали и голяма доза смелост, апропо, наглост, доволно почерпени, виждат на ул. „Юнак” в (Р/Л)омския квартал „Младеново”, 49-годишната Татяна. Започват да й отправят неприлични сексуални подмятания, да я заплашват, да се заяждат с нея, да я обиждат. 

Сега се опитайте да погледнете ситуацията през очите на Татяна. На 49 сте. Жена, живяла, видяла много. Изправена сте пред опасността да бъдете изнасилена от цяла сбирщина доволно почерпени роми. Напълно беззащитна сте. Изплашена. Сама. 

Справяте ли се с представата?
Защото аз мога да си го представя много добре. Мога да го усетя. 
Какво правите в същия момент? 

Естествено, не звъните на полицията. Защото там недоспала телефонистка ще ви попита дали е станало нещо, дали някой се нуждае от медицинска помощ и ако нищо все още не е станало и ако все още не се нуждаете нито от медицинска, нито от психологическа помощ, тя ще ви изпрати да подадете жалба и ще ви затвори. 
Припомням, че е около 6 – 7 сутринта. По улиците няма хора. В това време Георги Александов и жена му Илинка чуват писъците на Татяна и излиза на двора си. 

„Излизам и двама – кои са, не знам – я дърпат, а третият си свалил панталоните до долу, гащите. И аз викам: де бе, момчета – ей тука бях, вразумете се“, разказва Александров.

Те не просто са били на няколко метра от нея, подвиквайки и подмятайки. Те са я нападнали. Това е опит за изнасилване. С реалната възможност да беше извършено истинско изнасилване. 

„Циганчетата залитаха, викаха силно и псуваха. Като ме видяха, започнаха да ме обиждат, задърпаха ме, опитаха се да свалят дрехите ми!“ разказа уплашената жена.

Тя тича към къщата му. Това, както, може би, бихте предположили, не успява да спре младите представители на ромския етнос да нахлуят в имота му. 

Нека сега погледнем и през очите на Георги. Той е на 65 години. Чува зова за помощ на жената отвън и се отзовава. Колко хора биха го направили? (Реторичен въпрос.) На тези години да се изправиш срещу млади момчета, без морал, без ценности, без задръжки. С ясната представа, че могат да те пребият, осакатят и да изнесат имуществото ти. Да изнасилят и да се изгаврят с жена ти. В името на това да защитиш беззащитна. 

Опитите му да спре насилниците остават неуспешни. Те влизат в собствеността му, започват да хвърлят камъни и му налитат на бой. Не е неочаквано. 

„Блъснаха го и мъжът ми падна на земята. После започнаха да хвърлят камъни и изпочупиха прозорците. Внукът ни е с увреждания, уплаши се и почна да пищи!“ – разказва съпругата му.

Георги успява да се отскубне. Влиза в къщата, грабва въздушната си пушка и стреля. Успява улучи. 

Знаете какво е въздушна пушка. Знаете, че най-сериозната травма, която можете да получите с въздушна пушка е, ако прищипете ръката си, докато я зареждате. 
Много бързо идва полиция и отвежда агресорите, заедно с Георги. „Пострадалите” двама-трима са транспортирани до болницата. За да премерят колко голяма синина им е оставила сачмата. После са освободени.

Жандармерия се изсипва в кв. „Младеново”. Пазят „етническия мир”. Така поне казаха медиите. Аз си мисля, че пазеха семейство Александрови. Защото ромите са заплашили да ги опожарят. И не са се шегували. 

Напрежение в района няма!” – казал шефа на РПУ-Лом.

Но напрежение има. Не само в Лом. Има го навсякъде, където се е заселило маргинализирано и необразовано ромско население. 

Някой замисли ли се как е Татяна в момента? След като е преживяла нечовешкия ужас да се опитат да ти посегнат без да го искаш. Пияни, вероятно дрогирани, момчета, които могат да са ти синове. Дърпат дрехите ти. Псуват те. Единият вече е готов. Свалил е до долу бельото си. 

Тази сутрин на Татяна й беше нанесена травма. Доживотна, жестока. Тя дълго ще сънува кошмари. Дълго ще плаче. Винаги ще се сеща. 

А замислихте ли се как е Георги? Той е възрастен пенсионер. Бил е бит и съборен на земята. В собствения му имот. Но страшното теперва предстои. Защото част от културните междуособици на този етнос е отмъщението. Семейство Александрови не знаят какво може да им се случи, когато жандармерията си тръгне. Дали следващата няма да бъде съпругата на Георги, дали няма да довършат започнатия побой над него, дали следващия път няма да опожарят дома им, защото този път се е разминало само със счупване на прозорци. 

Не случайно казах, че този път е лично. Това е личната история на всяка жена, без оглед на годините й, която минава през районите с преобладаващо ромско население, в часовете, в които няма много други хора. 

Приемам го лично. Приемам го емоционално. Бясна съм на всички виновници Татяна да преживее това. 

Благодаря на Георги. Благодаря му от името на всички момичета, които някога са се чувствали както Татяна. Благодаря му за смелостта и силата! Защото не искам да си представя какво щеше да се случи, ако не се беше намесил… 

Но има нещо… Има нещо, което ме прави още по-бясна, защото ме кара да се чувствам безсилна. И то е, че възмездие вероятно няма да има. 

На територията на България държава няма. Няма и мир.
Сиси Вълкова

Източник: memoriabg

Pin It on Pinterest

Share This
Close