Аз съм на 26 и официално се пенсионирах!

Е, ще ми се наложи да поработя още има-няма 40 години, но поне съм пенсионерка в една друга категория и тя се нарича “да ти пука за мнението на другите и да се опитваш да им угодиш”.

С всички, с който съм говорила за “ходенето по задника на другите”, познават много добре тази фраза и нейното значение. Ние сме се превърнали в обществото на “тези, които искат да задоволят всички”. Начинът, по който се обличаме, говорим, споделяме животите си и взимаме решения – всичко е продиктувано от желанието ни да угодим на останалите и от страха ни да не бъдем осъдени, неразбрани и неприети, пише Вяра Иванова в Edna.bg.

Е, това е моето писмо-предизвестие. Днес се пенсионирам от всички тези чувства и напускам обществото на “задоволяващите”.

Напускам.

Колко по-различен щеше да бъде животът ни, ако не усещахме непрекъснатия натиск да се харесаме на този и онзи? Колко ли по-различно щяхме да сме еволюирали?

Нека спрем да даваме на другите хора контрол над живота ни.

Нека си позволим пространство за дишане.

Нека спрем да казваме “Да” на неща, които не харесваме.

Нека спрем да търсим компанията на хора, които не са ни приятни.

Нека спрем да смаляваме собствената си същност, за да опазим нечий комфорт.

Нека спрем да позволяваме на хората да прекрачват личните ни граници.

Нека спрем да бъдем тихи, когато ни се иска да крещим.

Не знам за теб, но аз се изморих да живея под това непрестанно напрежение.

Нека мислим със собствените си глави.

Нека казваме “Не” по-често.

Нека казваме “Да” по-често на нещата, които ни правят щастливи.

Нека се виждаме само с хора, които ни вдъхновяват и обичат.

Нека обличаме, говорим и обичаме както си искаме.

Нека изричаме истината, независимо кой ни слуша.

Ние не сме създадени, за да се вписваме, да се “притъпяваме”. Не сме създадени за нечия употреба, не сме инструмент. Ние имаме силата в себе си. И имаме правото да бъдем хората, които ни се иска да бъдем. Просто ни трябва смелост. Просто трябва да се “пенсионираме” от всички тези чувства и очаквания, които другите имат към нас.

Нека спрем да удовлетворяваме другите и да започнем да мислим повече за себе си.