Генерал-лейтенант Бен Ходжис е командващ на американските сухопътни сили в Европа. Има впечатляваща военна кариера – командва бригада в операция „Свобода за Ирак”, по-късно оглавява Регионално командване „Юг” в Кандахар, Афганистан, а след това е директор на координиращо звено между Пакистан и Афганистан.

Застава начело на сухопътните сили на САЩ в Европа през 2014 година – периодът на завръщане на американските войски в Европа след анексирането на Крим от Русия. Период, в който започна най- голямото укрепване на източните граници на НАТО след края на Студената война.

Ген. Ходжис посети полигона „Ново село” в България, на който ще завърши най-голямото многонационално учение в Черноморския регион.

Ето какво каза американският военен пред bTV:

– Какви са целите на учението и посланието, което отправяте с него?

– Това е нормална активност на военните. Всеки професионален военен в България в САЩ, британец или румънец го прави, това е част от нормалния процес. За мен най-важните цели са да се подобри оперативната съвместимост между съюзниците, второ – да се увеличи нивото на професионализъм и логистиката.

Трябва да сме способни бързо да придвижваме оборудване и личен състав в границите на Алианса и благодарение на българското военно министерство ще имаме възможност да го осъществим тук.

Миналата година в подобна серия от учения като „Сейбър Гардиън” и „Анаконда” в Балтийските държави и Полша десетки хиляди военнослужещи от НАТО тренираха бързо придвижване в границите на Алианса за защита на североизточната част на военния съюз, сега това се отработва за югоизточните граници.

Международното учение под ръководството на Съединените щати обхваща три държави: Унгария, Румъния и кулминацията ще е в България, където в пика на маневрите ще има до 4000 военни.

– Случайност ли е че това учение се провежда в България с напрежението от последните две години в региона на Черно море?

– България е важен член на НАТО, най- успешният съюз в историята на света; Румъния и Турция са част от този алианс; регионът на Черно море е стратегически важен. Мястото на България е важно, за да се осигурява сигурност и стабилност.

Най-добрият начин да осигурим тази стабилност и сигурност е Алиансът да тренира заедно и да демонстрира ниво на готовност, така се поддържа сигурността – намалява се несигурността. Смятам, че е важно да се поддържа най-високо ниво на прозрачност, защото стотици журналисти и наблюдатели ще дойдат от цял свят за учението.

Прозрачността помага да се намалят градусите на напрежение и се надявам, че Руската федерация ще започне да кани също професионални журналисти на техните учения, за да повиши прозрачността, както го правим ние. Това помага да се намали тревожността и неразбирането

– Обикновено Русия ги окачествява като провокативни тези учения, които са близо до границите и отговаря с големи внезапни военни учения…

– Всяка държава има право да прави и внезапни учения няма нищо лошо в това. Това, което повишава тревогата е липсата на прозрачност. По отношение на бройката, за България това е 4000 души – един малък колеж. Това не е заплаха за никого. Ако България иска да е домакин или Румъния иска да е домакин, Русия не е пълномощник за тази сфера, за да диктува дали наши съюзници в региона могат да домакинстват наши учения.

През последната година в ход е разполагането на възпиращите мерки на алианса – 4 батальона в Полша и Балтийските страни – така нареченото усилено предно разполагане на Алианса.

– Смятате ли че тези 4 батальона в Полша и Балтийските републики могат да са сдържаща сила за Русия?

– Най-важният фактор на сдържане е тренираната и боеготова армия, единството на 28 държави в колективната отбрана. Тези батальони са с отбранителна цел, но всяка държава трябва да свърши своята работа, за да защитава територията си като усили своите разходи за отбрана и модернизация.

– Смятате ли че ще има разширяване на американското присъствие в България като хора, съоръжения или техника? – Ние сме поканени от българското правителство и можем да продължим да подобряваме потенциала за учения тук и броят на военни максимум до 400, които са на ротационен принцип. Не виждам никакво усилване на сухопътни части.

– Какво мислите за ситуацията за сигурност в Европа и специално в нашия регион в близко бъдеще?

– Мисля че Европейският съюз и НАТО бяха много ясни, че е важно да се уважава суверенитета и това е важна част от регионалната сигурност. Средата за сигурност се промени с незаконната анексия на Кримския полуостров.

Русия може да промени средата за сигурност отново като се съобразя с Минските споразумения и позволява на наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество да осъществяват мисията си. Последният американски танк в Европа напусна преди 3 години, тогава виждахме Русия като партньор и това се промени с действията в Украйна.

Да се надяваме че това ще се промени и ще можем да търгуваме, да имаме културен обмен, да спортуваме. Нуждаем се от Русия да победим ислямския екстремизъм. Нуждаем се от тях. Надявам се да се върнем към тази  позиция.

– А ако Ви кажа ,че тук съществена част от българите не разглеждат Русия като заплаха, а много повече се боят от мигрантската вълна?

– Не е нужно да е едното или другото. Със сигурност това, което се случи в Северна Африка и Близкия Изток генерира толкова много мигранти и, разбира се, България е точно по средата на този процес, заедно с Гърция и други държави от региона. Има го и ислямският екстремизъм вътре.

Разбира се, че е заплаха и във Варшава НАТО решиха че Алиансът е за колективна сигурност срещу всички заплахи. Не съм изненадан че повечето българи разглеждат мигрантите като заплаха, в моята страна отношението

– Вие сте били в Ирак в Афганистан, сега командвате сухопътните сили в Европа. Кое е най-голямото предизвикателство?

– Както и в българските въоръжени сили, ние винаги се тревожим да не загубим войници, моряци или авиатори. Трябва да изпълним мисията и никога нямаме достатъчно ресурси. Трябва да си успешен и не трябва да губиш от хората си, защото те имат семейства.

В Афганистан беше трудно, много трудна мисия, труден терен… Но такава ни е задачата – да сме възможно най- готови. Да се надяваме, че никога няма да се налага да воюваме. Но аз съм по-сигурен като видя подготвени и качествени военни като българските, които правят всичко спрямо ресурсите, които са им дадени. Така че съм оптимист.