Безпристрастни! Стилни! Европейски!

2 млрд. лв. ни струва липсващото е-управление за 15 години

Броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите.

От 2002 г. досега българската държава е похарчила около 2 млрд. лв. за внедряване на електронното управление, което все още не работи оптимално и незначителна част от гражданите могат да ползват услугите му.

За същия период Естония е изразходвала средства на равностойността на 50 млн. лв. за внедряване на е-управление, което работи успешно и страната е номер едно в Европа по внедряване на информационно-комуникационните технологии, според различни класации. Това показва сравнителния анализ на данните, направен от Българската стопанска камара (БСК) посветен на развитието на е-управление в двете страни. 

България и Естония стартират по едно и също време. Балтийската държава започва изграждането на е-правителство през 2001 г., а България година по-късно приема стратегия за е-правителство. 

Още същата година 2001 г. е представена естонската национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, включително и до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти естонците могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт.

При нужда от спешна помощ електронната карта дава достъп на лекарския екип до Електронния здравен картон на пострадалия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, рецепти, рентгенови снимки и т.н. Всеки собственик на лична карта получава и официален имейл адрес във формата [email protected]. Адресът е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като “официално електронно местоживеене” на гражданина.

В България всичко това все още са само мечти и хаотични планове, въпреки похарчените около 40 пъти повече средства за е-управление. При първия кабинет на Бойко Борисов е-управлението е сред трите топ приоритета. През 2011 г. се взима решение за внедряване на естонския модел на е-правителство. С цел по-бързото му внедряване е създаден Съвет за електронно управление, чийто председател е премиерът Борисов. Той се заканва да уволни всеки министър, който бави въвеждането на е-управление – не се случва нито едното, нито другото.

Равносметката за България

Едва една пета (19%) от администрациите предоставят е-услуги към края на 2016 г., а само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги.

Администрацията предлага общо 2900 електронни услуги – 87% от тях са “първични” и едва 13% са “комплексни”. “Първични” услуги са тези, при които администрацията, която ги предлага, образно казано не си говори по електронен път с друга администрация. При “комплексните” услуги това не е така и не се налага гражданинът да се прехвърля от гише на гише, а справките се правят електронно между различните администрации, за да се изпълни услугата.

За това не е случайно, че всеки трети административен регистър у нас (27%) се поддържа само на хартиен носител. Липсата на цялата информация в регистрите, качена на електронен носител, е пречка за предоставянето на е-услуги. Така например само родените след 1984 г. могат да получават справки за брак онлайн.

Три на сто от административните структури НЕ приемат електронно подписани документи.

Почти всички от заявленията (98%) за ползване на е-услуги са към 5 администрации – Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Националната агенция по приходите, Главната инспекция по труда и Националната агенция за професионално образование и обучение.

Една трета от българите (34%) не използват компютри, а малко повече (40%) и интеренет. За сравнение само 8 на сто от естонците не ползват компютър, а 13% не влизат в мрежата.

Едва всеки пети българин (19%) e общувал онлайн с администрацията през последните 12 месеца. В Естония това правият над три четвърти от жителите на страната (77%). 

Проучване през тази година показа, че българската администрацията събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си.

На всеки средностатистически българин са необходими 453 часа годишно, за да се подготви и плати данъците си, което е 9 пъти повече, отколкото в Естония.

За започване на бизнес у нас са нужни 23 дни, а за включване в електроразпределителната мрежа – 262 дни, което три пъти повече отколкото в Естония.

Българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби 16% от времето си, което е 2.4 пъти повече отколкото в Естония.

Процедурите за изграждане на склад в България са почти два пъти повече от тези в Естония.

За издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца. През лятото външният министър Екатерина Захариева информира, че електронната услуга за българи в чужбина, която е струвала на държавата 500 000 лева, е използвана едва от двама души за 18-те месеца от въвеждането й, поради изискването за е-подпис, издаден в България.

Естония ни изпреварва по брутен национален доход на глава от населението, по износ на информационни-комуникационни технологии (ИКТ) и износ на високотехнологични продукти, по разходи за научни изследвания и развойна дейност като процент от брутния вътрешен продукт и по брой изследователи на 1 млн. души, по раждаемост, заетост и т.н.


И как го прави Естония

В Естония 86% от гражданите притежават електронна лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани от 1.3 млн. души население.

У нас плановете бяха от 2015 г. да започне поетапната смяна на личните карти с електронни, но това така и не се е случило. За да се тества системата дори бяха издадени 5000 е-карти, първата от които получи тогавашният президент Росен Плевнелиев, и за които бяха похарчени общо 18 млн. лв. по европроект, отчетен като успешен. Част от този европроект беше и обединяването на държавни регистри, които трябваше да започнат “да си говорят” помежду си, за да си обменят документите електронно, което също все още не е факт.

За това пък естонското е-правителство обединява вече повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които са “комплексни”.

Цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. У нас беше планирано пощите да бъдат входни интернет точки за е-управление, което обаче не стана. 

В момента към естонското е-правителство има следните ключови системи:

  1. X-Road – единна информационна система на обмен на данни и информация в реално време, както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите. (аналог на българската Единна среда за обмен на електронни документи – ЕСОЕД). Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институциивключително банки, застрахователни компании, ютилити компании, комуникационни компании и други.

  2. ID card – лична карта с вграден чип, която може да се използва за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис.

  3. Mobile ID – мобилна лична карта, предназначена за използване в електронна среда. С Mobile-ID хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони като лични карти.

  4. eSchool – Електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация. Така се пестят много време и средства в образователния процес. Родителите имат достъп до точна информация в реално време за напредъка на детето си – те могат лесно да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми. Освен това, eSchool осигурява ценни инструменти за студентите, както при кандидатстването, така и при тяхното обучение.
  5. ePolice – Електронна полиция: Полицейските коли са оборудвани с компютър, достъп до интернет и устройства, които изпращат информация от централния комуникационен център. Полицейските служители имат достъп до системата на полицията, в която информацията е свързана с X-Road, и това им осигурява възможност за бързина на реакциите при изпълнение на ангажиментите им. Заедно с това, на естонските граждани не се налага да носят шофьорска книжка, застрахователни и др. документи, тъй като се идентифицират само с личната си карта, а тя съдържа цялата необходима информация.

  6. eVoting – Електронно гласуване по интернет. В парламентарните избори от март 2007 г. нататък повече от 90% от всички естонски избиратели са имали възможност да гласуват чрез Интернет с помощта на националната карта за самоличност

  7. eBanking – Интернет банкиране, което позволява на клиентите на банките да завършат всички видове сделки с парите си дистанционно (от дома, офиса или от друго място).

  8. eTax office – Електронна данъчна служба: Системата идентифицира лицата с помощта на ID card, Mobile ID или eBanking. Така не е нужно потребителите многократно да въвеждат своите данни. Подаването на данъчна декларация онлайн отнема само няколко минути, защото Х-Road предоставя всички необходими информационни системи на разположение. Ако дадено лице има право на данъчно възстановяване, парите се прехвърлят в банковата му сметка в рамките на няколко дни.

  9. eResidency – Електронно пребиваващ гражданин: Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.

С цел насърчаване на гражданите да ползват услугите на електронното правителство, са въведени множество финансови стимули, като разликата между онлайн и офлайн цените е драстична. Например електронните билети за градския транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. Същото се отнася за онлайн банкирането, плащането на данъци и т.н.

Официално в Естония са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи. От 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп в Естония. У нас също в големите градове има WiFi мрежи в парковете.

В Естония от 2007 г. са необходими само 15 минути за регистрация на фирма чрез интернет. Компанията бива легализирана в рамките на няколко часа, а предприемачът може да започне работа същия ден.

Добрата новина за България

Според Българската стопанска камара добрата новина за България е, че Държавната агенция “Електронно управление” пусна системата за електронно връчване в края на ноември.

Така вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път.

На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от Националния осигурителен институт.

Може да харесате и