Коронавирусът раздели света на две: Швеция срещу всички останали.

От едната страна застанаха свободата, личната отговорност, зачитането на човешките права, куражът, здравият разум, дългосрочното мислене и действие, политическото мъжество, обществената осъзнатост, увереността в собствените сили и най-вече приемането, че смъртта на най-възрастните и болни хора е неизбежна част от живота и няма нужда и полза всичко описано преди това да бъде жертвано в името на отричането ѝ, пише Боян Рашев в “Труд”.

От другата страна застана всичко обратно на гореописаното.

Данните дотук показват, че напук на зловещите предсказания Швеция удържа фронта – епидемията там е отнела 887 живота или 88 на милион души население. Това е много по-малко от Италия, Испания, Франция, Англия, Холандия, Белгия, Швейцария, но повече от Дания, Норвегия, Австрия, Германия. Въпреки че животът си тече почти нормално – с много слаби ограничения – експоненциален ръст на заразените и починалите няма. Даже май вече минаха пика… Дано!

Любопитен факт е, че кварталите с имигранти имат непропорционално висок дял в броя заразени – в пъти повече от „коренното“ население.

Един ден всичко това ще е отминало и ще се правят равносметки. Ужасно много ми се иска Швеция да успее да покаже на света, че дори и през епидемия може да се мине със свобода и лична отговорност. И не, нищо не оправдава отнемането им…

Молете се за Швеция! Тя остана единственият бенчмарк за сравнение в Европа. Само нея ще можем да ползваме за пример, за да защитаваме свободата си от всякакви атаки в бъдеще. А такива ще има…

Иначе в България сме извън всякакви класации:

На теория имаме брутални мерки. На практика ги спазваме горе-долу, колкото в Швеция. На теория трябваше да имаме „епидемия с невиждана ярост“. На практика имаме празни болници, пълни улици и масова безработица. Ама, кой каквото сам си направи…