Интелектуалци, творци, политици и граждани на опашка пред Народната библиотека, за да отдадат почит на големия поет, който почина на 25 септември на 84-годишна възраст

В мраморното фоайе на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се събраха близки, приятели и почитатели на поета и писател Любомир Левчев. Вицепрезидентът Илияна Йотова, президентът Георги Първанов, преводачът Александър Шурбанов, литературната критичка Благовеста Касабова, Румен Петков и други бяха сред първите, дошли да си кажат последно “сбогом” с Левчев.

Десетки хора се редят на опашка пред и вътре в библиотеката, за да го изпратят в последния му път. Сред тях са и Андрей Йотов, Калоян Паргов, Тодор Славков, Евгения Живкова, акад. Антон Дончев, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, Янаки Стоилов, децата на Йордан Радичков – Димитър и Розалия, поетът Лъчезар Еленков, арх. Георги Чапкънов, Георги Йорданов. Церемонията се водеше от актьора Славчо Пеев, а текст прочете и внукът на Левчев. В голямата зала на Народна библиотека е изложена експозиция с книги от личния архив на поета.

Венци и букети изпратиха кметът на София Йорданка Фандъкова, Стефан Данаилов, Народната библиотека, Министерството на културата, БСП и др.

“Загубихме като семейство голям приятел, а като държава и като общество последният аристократ на българската литература. Един невероятен творец, превеждан на повече от 30 езика“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя заяви, че днес не си казваме последно „Сбогом” с твореца Любо Левчев, защото остават неговите книги. “Надявам се поколения след нас да ги четат и да ги познават”, посочи вицепрезидентът Йотова.

Големият български поет, белетрист и публицист, видният интелектуалец Любомир Левчев чрез книгите си ще продължи да е близък на милиони български и чуждестранни читатели. Автор с принос към нашата и европейската поезия, творец с дълбоко човеколюбие и родолюбие, виден общественик и гражданин. Като председател на Съюза на българските писатели Любомир Левчев разви контактите с писатели от цял свят чрез международните литературни форуми в София „Мирът – надежда на планетата“.

Роден е на 27 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „ Св. Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.

Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа, на книги с есеистика и мемоаристика, на сценарии за филми.

Работил е в БНР и вестник „Литературен фронт“. Бил е първи заместник-председател на Комитета за култура, председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г., член на Световния съвет на мира и на Европейската академия за наука и изкуство. От 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“, издаваща стихосбирки и едноименно списание.

Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия и на званието Рицар на поезията (1985); Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и на Сорбоната (1989); Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993); Орден „Владимир Маяковски“, учреден от Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия; „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010).

В България е удостоен с Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ за 1984 г.; с титлата Доктор хонорис кауза на СВУБИТ (17 май 2005 г.), ]с орден „Стара планина“ – I степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“. През 2008 г. получава националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество. През 2018 г. е удостоен с Националната литературна награда „Ламар“. Почетен гражданин на Смолян (2010).Почетен гражданин на София (2015).

Книгите и делото на Любомир Левчев остават неразделна част от развитието на българската литература и култура.

Поклон пред светлата му памет!