Когато някой не може да се впише в канона има само две опции: да отпадне от него – или да създаде нов.

Творчеството на Йордан Радичков е пример именно затова – той е автор, който преобръща канона и със собствен почерк създава българска класика без аналог.

Той е роден на 24 октомври 1929 година в село Калиманица.

Завършва гимназия в Берковица и още през 1949 година започва да пише за вестник “Народна младеж”, “Вечерни новини”. Първоначално пише очерци и импресии.

Първият му сборник разкази – “Сърцето бие за хората” се появява през 1959 година.

Сборникът с разкази, който обаче казва категорично, че Радичков не е просто писател, а класик е “Свирепо настроение”, който излиза през 1965 година.

“Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока за цял живот ще ви държи влага.”
По петите на насекомото

Разчупеният език, нетипичните фрази, образите са истинска революция за нашата литература.

Различността на Радичковия начин на изразяване предизвиква спорове, той е толкова абстрактен и отдалечен от налаганата от властта линия в изкуството, че на практика става невъзможно тази проза, непозната до този момент за нас да остане незабелязана.

Следват сборниците „Водолей“ , „Козята брада“ (1967), „Плява и зърно“и др.

Радичков пише още романи, пиеси, сценарии за игрални филми, като там остава верен на себе си с нетипичната образност.

Майсторът на словото оставя своята следа и в детската литература със сборника “Ние, врабчетата” – една от най-обичаните български книги.

Йордан Радичков е носител на множество награди: италианската „Гринцане кавур“, Кралския шведски орден „Полярна звезда“.

Два пъти е предлаган на Академията за Нобеловата награда за литература. Така и не я печели, но остава един от най-популярните български автори, неговата проза и драматургия са преведени на над 30 езика.