Певецът Орлин Горанов сподели коя е най-голямата му борба, която ще го измъчва до края на живота му. Освен това той разкри и какви невероятни планове има за бъдещето си.
“Ако постигнеш паритет между бялото и черното, то живееш в хармония”, казва певецът.
Кой е той?
Един от най-обичаните български оперни и поп певци, Орлин Горанов е роден на 8 август 1962 г. в Берковица.
– Г-н Горанов, предстоящият ви концерт се казва „Споделено“. Какво ще споделите с публиката в зала 1 на НДК?
– След много мислене как да наречем този концерт, стигнахме до извода, че искаме на 30-ти да споделим музиката, да споделим приятни и положителни емоции, хубави вибрации, нещо позитивно, в началото на рождественските празници. Да си пооткрием ония малко позацапани и поръждясали ценности, да изпратим годината чиста и да започнем наново.
– Не е ли всеки ваш концерт споделяне?
– Принципно да. Но уникалното в нашата професия е, че всеки концерт е сам за себе си и никой от нас не знае как ще мине, затова винаги има сценична треска, топка в корема, притеснение, което е много приятен гъдел. Идеята за този концерт се роди преди около 4-5 години. Все пак дружбата ни с „Акага“ е отдавнашна, още от миналия век.
Всяко лято сме на Арапя, едно прекрасно местенце с много караванаджии, навремето почти цялата столична бохема беше там, и сега е почти така. И решихме да направим едно парти на поляната там. Кръстихме го „Караван парти“. То вече има 3 или 4 издания и всеки път пристигат все повече и повече колеги, които искат да вземат участие. Още от тогава се зароди идея да направим нещо заедно и тук в София.
– Как започна дружбата ви с „Акага“?
– Много отдавна. Едно огромно благодаря на акад. Хачо Бояджиев, светла му памет, който създаде и назначи „Акага“ като щатен оркестър на БНТ. Доста музиканти минаха през състава на групата и общо взето на този концерт ще поканим и тях като бивши членове. Желанието ни е да внесем усещане за социум, че ние заедно може да правим нещата по-добре.
Никой човек не е самотен остров. Когато нещата са споделени, те са 5 пъти по-хубави. А музиката е най-обединяващото звено, защото за нея няма език, място, култура, религия, внася вибрации, които действат подсъзнателно и с тях се надяваме да изпълним зала 1, за да може публиката да се почувства по-специално.
– Какви други гости ще има?
– Поканихме прекрасните девойки от трио „Тринити“, едни чудесни певици. Поканихме и страхотния щрайх квартет „Дестини“. Стига са ни питали само мъжка компания ли ще сме. Аз много обичам да работя с млади хора, пък и винаги имаме какво да обменим с тях.
Мислихме да каним и мои дуетни партньори, но нямаше как да стигна до някакво решение по тази идея, защото имам над 20 колеги, с които съм пял и ако поканя само един-двама, другите ще се обидят. Така че решихме в този концерт да няма никакви мои дуетни проекти. По-скоро ще има нови такива. И то не само дуетни, ами и квартетни, и квинтетни. Хората да си облекат хубавите дрехи за танци, да обуят удобни обувки и да са готови за парти.
– Богатството на репертоара ви улеснява ли ви или ви затруднява при избора на песни за концерт?
– Не е много лесно. В този концерт ще направим малка ретроспекция на това какво сме направили и в моя и в техния репертоар. Ще се опитаме да направим и един малко по друг поглед на нашите парчета.
Моите песни през погледа на „Акага“ и техните – през моя поглед. Много по-лесно е като представяш нов албум. За подобен тип изява обаче мислим много, защото трябва да се съберем в рамките на 100-120 мин. Работим по сетлиста от миналата година.
– На концерта ще споделяте музика с публиката, а вие самият с кого споделяте в личния си живот, пред кого се изповядвате?
– Споделям само хубавите неща. Така съм възпитан. Боклука си го изхвърлям сам. Когато споделиш хубавото с хората, които обичаш, стават най-прекрасните моменти в живота.
– А как се справяте, когато се натрупат несподелените проблеми?
– Тази борба е до края на живота, защото в нас има минимум двама, да не кажа понякога цяла орда други „аз“, които нон-стоп не се разбират. Но като емоционална зодия – Лъв, от време на време ми изпушват бушоните, разтоварвам и се започва наново. Гледам общо взето да контролирам емоциите, защото не е здравословно.
– Кое е последното нещо, което ви накара да се засмеете?
– Ако човек има очи, сърце и душа да търси хубавите неща, той ще ги намери. Защото ако постигнеш паритет между бялото и черното, т.е. между доброто и лошото, то ти живееш в пълна хармония. Усмихва ме едно „Добър ден“ от случайни хора на улицата.
– През годините сте приемал много предизвикателства – опери, мюзикъл, издадохте книга, снимали сте се в киното. Какво още ви се иска да опитате?
– Искам да се заселя на Марс, но едва ли ще ми се случи (смее се). Има още неща. Един живот не стига. Аз съм експериментатор. Ето приключението с „Фермата“. Не съм фен на риалититата, но специално към това имам съвсем друго отношение, защото мисля, че е едно от много позитивните и положителни предавания в нашия ефир.
Когато влезеш в едно такова предаване, ти влизаш тет-а-тет сам със себе си и може да бръкнеш доста надълбоко в твоите си дебрички, които да видиш и да пренаредиш. Не трябва да се губи връзката с природата.
– Като че ли в сферата на изкуството сте навсякъде. Не знам само дали сте рисувал?
– О, да. Това е една ниша, която е затворена все още за чужди очи. Много обичам да правя шаржове, но не мисля, че се справям чак толкова добре. Затова бях много притеснен и при издаването на книгата, защото не съм добър в писането и съм много критичен.
– А в кое свое амплоа искате да задълбаете още повече?
– Напоследък има бум на мюзикълите. Това е един жанр, който през последните години започнахме да преоткриваме. Операта е опера, оперетата – оперета, театърът-театър. Въпреки че през последните години се наблюдава уникално размиване на жанровите граници в световен мащаб. Вече не се говори за даден вид изкуство. Така че няма граници какво ще правиш на сцената.
– Мислите ли, че трябва да бъдат премахнати граници?
– Все пак претендирам да съм професионалист. Всяко едно разводняване на границите е опасно. Все едно на една сграда да й махнеш темелите – може и да успееш, но трябва да знаеш как. Иначе става тюрлю гювеч. Тези жанрове не са измислени от вчера, те са базирани на някаква основа. Пак стигаме до важността да имаш основа.
– На кой следващ плакат ще видим името ви?
– Може би догодина ще продължим с още няколко представления на Mamma Mia. След „Клетниците“ идва още един хит от „Бродуей“ – „Шрек“, но там нямам пръст. Хубавото обаче е, че се прави от един разкошен режисьор от Бродуей, който направи „Авеню Q“ в Кукления театър. Вече пием вода от извора – работи се с човек от Бродуей.
– Обичате ли да слизате долу в залата и да бъдете публика?
– Много често – на спектакли, на концерти на колеги, на театрални и оперни постановки. Последният концерт, на който ходих, бе на Любо Киров в НДК. Едно момче, което израсна пред очите ми. Уникален творец, много широкоспектърна личност – интелигентен, пише прекрасни текстове, музикант е. Дай боже да има повече такива музиканти.
– Виждате ли ги в следващите поколения?
– Ние сме обречени да имаме страшно много таланти на тази малка територия. Имаме талант и ген, обаче къде ни е самочувствието? Защо българинът не може да изправи глава, да стъпи здраво на земя и да има самочувствие, че е някой? Защо винаги стои свит в ъгъла и чака някой да дойде да го оправи?
Така е и с изкуството – рефлексът на всичко, което се случва в обществото. Хората на изкуството са лакмусът на държавата. Доста хора емигрираха. Специално в нашите симфонични и оперни среди почти няма точка в света, където да няма български музикант, диригент, оперни певци. Също художници, спортисти.
– Но успяват навън като единици.
– Малко сме индивидуалисти повече, отколкото е необходимо. За да функционира едно общество, трябва да има толерантно отношение. Както казват часовникарите – в един механизъм има и малки и големи зъбни колела, но едно без друго не могат. Трябва да осъзнаем, че всеки е нужен и е дошъл с някаква мисия. Това са простички неща.
– В последно време отново се поде темата за пожизнените пенсии за българските артисти и кой трябва да получава такава. Какво е вашето мнение?
– Това е един вид малко признание на държавата за тези хора, които по някакъв начин са нейното лице. Въпросът е принципен – дали тази награда трябва да има финансова или само морална стойност. Става дума за това на какво държи държавата – дали да има такива хора или да няма.
– Може ли да оцелее държавата без хората на културата?
– Хайде да се обзаложим. Някой беше казал, че държава без култура е духовен труп.
– В какви удоволствия инвестирате време и пари?
– Въпреки че не мога да пиша, много обичам да чета. Последно прочетох една много интересна книга „Истината има значение“ (б.а. автор Уолтър Файт). Сега в момента ме интересуват най-различни транскрипции на свещената книга.
– Къде и как ще прекарате коледните празници?
– Както повелява традицията – вкъщи, край семейното огнище ще сложим на трапезата всички необходими ястия за Бъдни вечер, ще се съберем с най-близките, запалваме тамяна, прекадяваме, ще се помолим за хубавите неща.
