БЕЗРАЗЛИЧИЕТО НА ЕСНАФИТЕ. НЕ СИСТЕМАТА, НИЕ СЕ УБИВАМЕ.
Вчера на концерт в Пловдив, десетки хиляди се събраха да слушат. Ентусиазирани, доволни от себе си. И се замислих за разликата с протестите, на които се събраха 1000 човека.
Българинът никога не се занимава с неща, които не го засягат лично /или поне не може да осъзнае, че го засягат/. Той е гордо самодоволен с еснафската си битност, че е постигнал някакъв стандарт на живот, който другите “простаци” нямат.
Българският еснаф обикновено е позабогатял човек от долните прослойки на обществото, който смята, че е черешката на еволюцията. И гледа с високомерно презрение на неуспелите си сънародници. И ги обвинява, че сами са си виновни за положението.
Еснафът по принцип мрази политиката. Освен ако няма някакъв келепир от нея. Той се чувства толкова възвишен, че просташки неща като това какво правят политиците с държавата не го интересуват. Естествено, докато пряко не го засегнат.
Еснафът мрази народа. Въпреки че е произлязъл от него, той гнусливо сбърчва нос, когато види хора от народа и не иска по никакъв начин да го свързват с тях, дори като народност.
Еснафът мрази и да общува с така наречените от него “простаци” – които не са успели като него да могат да си позволят да отидат на море в Гърция и да си купят лъскава кола втора употреба.
Еснафът мрази и протестите. Някакви си там простаци протестират срещу нещо. Че какво го засяга, той ще се събере с приятели на скара с бира и презрително ще плюят тези, които не са като тях.
Еснафът вижда бедността, вижда хората до кофите за боклук, вижда пенсионерите, които си броят стотинките в магазина. Това обаче не предизвиква съчувствие в него, а огромна гордост и самочувствие, че не е като тях.
Ако прояви благотворителност, еснафът държи целият свят да узнае щедрия му жест. Иначе какъв е смисълът?
Еснафът се смята за интелектуалец. Само защото е прочел няколко книжки и има пари, позволяващи му да отиде на културни събития – по-скоро да го видят другите и да постне интелигентно събитие на стената си във Фейсбук.
Еснафът не вижда, че един ден това, което се случва, ще го засегне. Той не вижда по-далеч от носа си.
Безразличието към случващото се е неговата религия. Той вярва в себе си и фанатично се е вкопчил в начина си на живот. И вярва, че всеки поглед и мисъл в страни, ще застраши свинската му идилия.
Еснафът по принцип се възхищава на Бойко Борисов – за него това е символът на успеха. Той се възхищава на всеки цървул, който е постигнал успех и по гърбовете на народа си е станал новобогаташ. За него това е идеал! Затова и не се възмущава от корупцията. Той иска да участва в нея!
СИСТЕМАТА НЕ НИ УБИВА! УБИВАМЕ СЕ САМИ! С БЕЗРАЗЛИЧИЕ! С МЪЛЧАНИЕ! С РАЗЕДИНЕНОСТ!
С МЪЛЧАНИЕТО И БЕЗРАЗЛИЧИЕТО НА БЕЗДУШНИТЕ!
Елена Гунчева / dunavmost.com
