„В работата си най-много обичам момента, в който подавам бебето в ръцете на майката. Вълшебно е. В този кратък миг поглеждаш в очите на жената там има всичко – любов, страх, трепет, радост…. Всичко. Това те вдъхновява, мотивира, държи те жив, придава един по-различен смисъл на живота ти.“

Никой от нас не помни тази жена. Но в повечето случаи тя е била до нас в момента, в който сме се появили на света. Била е до нас преди всички останали. Тя е първият човек, който ни е поел в ръцете си преди прегръдката на майката.

Тази жена е акушерката.

Днес, на 8 януари, празнуваме Бабинден – денят на акушерската и родилната помощ, и си спомняме за хората, без които появата на живота нямаше да бъде същата.

За това какво е да си акушер и да посрещаш живота в ръцете си, за Вдъхновените и Vesti.bg разказва старшата акушерка на Родилно отделение и родилен комплекс в Медицински комплекс „Д-р Щерев“ Кристиана Угринска.

„Бях ученичка в гимназията, когато реших, че ще стана акушерка, струваше ми се много женска професия“, спомня си началото Кристиана. И за момент няма съмнение, че родилната зала е нейното място. „За себе си знам, че изборът ми е бил правилният. Тази работа ме прави щастлива.“

Раждането е естествен процес, който обаче е парадоксален с факта, че човек трябва да се справи с него „в движение“.

Именно тогава идва ролята на акушерката, която е пътеводната светлина не само за родилката и бебето й, но и за цялото семейство.

Никой обаче не идва научен как да се справи с този момент, както и с емоциите, с които той е зареден. Защото те наистина са много.

За всяка акушерка първото раждане, на което присъства, е специално, незабравимо и… стресово.

Кристиана се връща към първия път, когато още като студентка влиза в родилна зала. „От първото раждане, което видях, не си спомням почти нищо – припаднах. Но желанието ми да помагам и да се докосвам до това чудо ме изправи на крака“, признава Кристиана.

Днес тя има близо 30-годишен опит като акушерка. Една от мисиите й е не само да помага на майките да прегърнат бебетата си, но и да даде смисъл на младите, които влизат в професията.

И те я практикуват, но за съжаление все по-рядко в България. Кристиана иска да ги мотивира да не се отказват.

„Сега едно от най важните предизвикателства за мен е да мотивирам младите акушерки, да ги убедя, че акушерството е призвание. Да искат да останат в тази професия завинаги, да ги накарам да стават все по-добри, да ги убедя, че това си струва.“

А Кристиана много добре знае каква е цената да живееш призванието си. Красивите моменти обаче, в които посреща новия живот са пристрастяващи. „Колкото и да е трудно понякога, колкото и да си уморен, удовлетворението, което получаваш, компенсира всичко.

И така ден след ден, година след година, се сливаш с работата, ставате едно и няма разделяне. Пристрастен си“, разказва Кристиана и споделя, че понякога собственото й семейство страда: „Дори когато детето ти казва: „Не отивай, мамо, Коледа е“, ти пак отиваш. Никога не съм си и помисляла да се откажа – няма друга професия, която да дава толкова много!“

Работата на Кристиана изисква тя да се доказва ежедневно. С всяко раждане за нея всичко започва отначало и тя трябва да спечели доверието на жената, то е ключ към процеса.

„Много е важен индивидуалният подход“, разказва Кристиана и допълва от какво имат нужда майките: „Трябва да се научиш да ги разбираш. Да четеш в очите им, да мислиш за тях като за собствената си дъщеря или сестра. Жените са особено чувствителни и интуитивни в този момент и ако ти си добър човек и добър професионалист, те усещат това и ти се доверяват.“

След тежките часове на очакване и болка, има един момент, в който магията се случва и Кристиана е свидетел на чудото на живота. И на неговия смисъл.

„В работата си най-много обичам момента, в който подаваш бебето в ръцете на майката. Вълшебно е. В този кратък миг поглеждаш в очите на жената там има всичко – любов, страх, трепет, радост…. Всичко. Това те вдъхновява, мотивира, държи те жив, придава един по-различен смисъл на живота ти.“

За да съпроводиш новия човешки живот, самият ти трябва да бъдеш човечен. Това е философията на Кристиана за работата, но тя споделя, че много от това, което тя и колегите й правят, остава скрито.

„Всяка четвърта нощ прекарвам до нечие болнично легло, дори когато моето дете е болно. На всички празници сме на работа. Ние се радваме с пациентите си, но и плачем с тях. Ние не забравяме тежките случаи, никога. А това тежи. Ние обичаме пациентите си.“

За Кристиана и днешният ден ще премине в грижа и мисъл за жените, които са й доверили най-разтърсващия и вълнуващ момент в живота им.

Какво за нея означава празникът? „Бабинден е празник на живота, а може би на първо място е празник на тези, които посрещат живота – акушерките. Това са специални жени. Най-хубавото на този ден обаче са поздравите, които получаваме от нашите пациенти. Да разбереш, че те помни жена, родила преди 5 или 10 години, е голямо признание.“

Така Кристиана завършва разказа си за акушерството. Което дава, което пристрастява, на което не можеш да кажеш „Не“. Днес тя и още едва 3155 нейни колеги отбелязват професионалния си празник.