fbpx

Първи май! Ден, пълен с противоречия

121

Първи май! Ден, пълен с противоречия.

Денят на труда е почивен ден. Празнува се труда, а тържествува безделието. Уж се почитат работещите, а венците са по главите на капиталистите.

Ден за размисъл.

Как хората, които работят, съграждат, творят и са в основата на съзиданието, са на дъното на социалната пирамида. Как наемният труд се превърна във възможност за хора, които вместо труд, имат пари, да трупат още повече капитали за сметка на наемните работници. Днес виждаме „бизнесмени” с нови джипове за десетки хиляди, на които работниците не са получавали с месеци заплати или са държани на екзистенц минимума. Днес трудът не дава възможност за нормален живот, днес е времето на работещите бедни.

Колкото и да е беден човек, има какво да даде – трудът и усилията си. И вместо достойно заплащане, получава окови. Които не му позволяват да излезе от омагьосаният кръг на оцеляването и дълговете.

България, от страна, в която беше гордост да си работник, се превърна в страна на робите на труда. Най-ниско платените роби в целия Европейски съюз. Не с проценти, а с пъти по-ниско заплащане на труда от другите държави. Просперират политиците, измамниците, „усвоителите” на еврофондовете. А работниците вземат бързи кредити до заплата, за да нахранят семействата си.

Трудът не се цени.

Ценят се връзките, политическото влияние, шуробаджанащината, липсата на морал и безскрупулността. Почтеният труд заслужава само подаяния и подигравки от тези, които живеят на гърба на работещите. Защото, както каза една гербава мамица, те, политиците, не са като обикновените хора…

Роби на труда. Не господари на своя труд. Не работници. Роби!

В 21 век в европейска България, член на ЕС има хора, които работят много повече от осем часа. И не смеят да се оплачат, защото ще останат без работа. Има хора, които работят за по 500-600 лева на месец, които не позволяват нормален живот. Всъщност, една средна годишна заплата е колкото стойността на една пейка на ул. „Граф Игнатиев“ в София. Една година работа – една пейка! Има хора, уволнявани заради това, че са си потърсили правата. Работодателите забраняват вече на жените да забременяват и да имат деца. Със светнали от алчност лица настояват да няма отпуски по майчинство и майките веднага да се връщат на работните си места, дори да отлагат раждането до …ако може до пенсия. Дългите болнични водят до уволнение, освен ако нямат късмета да са в държавната администрация. Робите на труда плащат данъци и осигуровки, с пълното съзнание, че пенсията им няма да им позволи оцеляване. Ако има кой да им я плаща, разбира се.

Пирамидата е обърната. На върха са алчните, корумпираните, безделниците, които печелят от измами и корупция. На дъното са тези, които съзидават и творят. Тези, на които се крепи икономиката и системата. Не на онези с джиповете и усвоителите на европари, а на обикновените шивачки от цеховете, на строителите по обектите, на работниците в малкото останали фабрики.

Има нещо сбъркано.

Все пак, честит празник, един почивен ден, в който и да празнувате, се замислете за цената на труда си. И за това, колко е важен и че вие, работещите, сте тези, които са в основата на икономиката и на държавата.

Честит празник! Честит Първи май!

Автор: Елена Гунчева

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
Затвори