За да се обезпечи придвижването на храната по хода на храносмилателния тракт, червата извършват ритмични контракции.

При синдрома на раздразненото черво са налице спазми, които в зависимост от интензитета си могат да доведат до поява на диария или запек. Женският пол се засяга значително по-често, в сравнение с мъжкия.

Като фактори, имащи отношение за поява на синдрома, се посочват наличието на стрес, неправилното и нередовно хранене, хормонални промени, някои медикаменти, непоносимост към определени храни, инфекциозни причинители и други.

Симптомите, с които се характеризира синдромът на раздразненото черво, са редуване на периоди на запек с последваща диария, подуване, газове, изхождане на несмляни остатъци, чувство за недоизхождане и други.

Лечението на състоянието е комплексно, но важно място заема промяната в хранителния режим – изключване или редуциране приема на определени храни за сметка на други, избягване на преяждане и спазване на петкратния прием на храна.

Повишеното образуване на газове води до появата на болки по хода на червата, както и до цялостен дискомфорт за пациента. За намаляване на газообразуването се препоръчва преустановяване приема на газирани напитки, ограничаване консумацията на зеле, бобови култури – леща, зрял боб и други. От значение е увеличаване приема на течности – 1,5 до 2л вода, които се равняват на 6-8 водни чаши.

Добавяне на богати на влакнини хранители продукти би улеснило нормалното функциониране на червата, но не трябва да се прекалява с техния прием, особено ако основният симптом е диария, тъй като може да се засили нейният интензитет. Приемът на влакнини трябва да се увеличава постепенно, като оптималното количество на ден е 30гр.

Богати източници на влакнини са пълнозърнестият хляб, небеленият ориз, както и пресните плодове и зеленчуци. Фибрите се разделят основно на два вида – разтворими и неразтворими.

Ролята на неразтворимите фибри е да увличат неусвоените остатъци от храната, като по този начин обезпечава редовното изхождане. Застояването на храната за по-дълго време в червата е предпоставка за гнилостни процеси.

При преобладаване на диарийните изхождания се препоръчва намален прием на всякакви люти или пикантни подправки. Освен това ограничаване на прясното мляко, мазните храни и изкуствени подсладители като сорбитол.

Лактозната непоносимост – непоносимост към млечна захар се дължи на дефицит на ензима лактаза. Това състояние също може да бъде причина за синдром на раздразненото черво. Симтомите се появяват до 3-4 часа след консумацията на прясно мляко и се изразяват в повишено образуване на газове, болка по хода на червата и диария.

Консумацията на алкохол и кофеинови напитки може да засили диарията, поради което се препоръчва ограничаване на техния прием. За разлика от това ментата оказва спазмолитично действие върху чревната стена. Това е и причината да се препоръчва по-честият й прием – под формата на чай или капсули ментово масло. Други билки, които имат сходен на ментата ефект, са лайка, корени от валериана и розмарин.

От значение е избягване на преяждането, също храненето да се осъществява в 4-5 приема на ден. Не се препоръчва прием на вода или други течности по време на хранене, поради разреждане на храносмилателните ензими и съответно непълноценно разграждане и усвояване на хранителните вещества.

Пациентите трябва да установят кои храни водят до засилване на техните симптоми, след което да се стремят към ограничаване на техния прием.

Източник: puls.bg